Псалми 73
1 Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
Psalam. Asafov Kako je dobar Bog čestitima, Bog onima koji su čista srca!
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
A meni umalo noge ne posrnuše, zamalo koraci ne okliznuše,
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
jer zločincima zavidjeh motreći sreću grešnika.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
Nikakvu patnju ne snose, pretilo je tijelo njihovo.
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
Ne žive u mukama smrtnika, ljudske ih nevolje ne biju.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
Stoga je oholost ogrlica vratu njihovu, a nasilje haljina koja ih pokriva.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
Iz pretila srca izlazi opakost njihova, srca im se prelijevaju ispraznim tlapnjama.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
Podsmjehuju se i zlobno govore, nasiljem prijete odozgo.
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
Ustima na nebo nasrću, a jezik se njihov obara na zemlju.
10 Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
Zato moj narod za njima leti i srče obilne vode
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
pa veli: “Kako da dozna Bog? Spoznaje li Svevišnji?”
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
Eto, takvi su grešnici: uvijek spokojni, bogatstvo zgrću.
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
Jesam li, dakle, samo ja uzalud čuvao srce čisto i u nedužnosti prao ruke
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
kad sam primao udarce svaki dan i kaznu jutro za jutrom?
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
Da sam kazao: “Govorit ću kao i oni”, izdao bih rod sinova tvojih.
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
Promišljah tada da bih spoznao: al' mi se učini mučno u očima mojim
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
sve dok ne nađoh ulaz u Božje svetinje pa prozreh kakav im je svršetak.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
Zaista, na klizavu stazu ti ih postavljaš, u propast ih obaraš.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
Kako učas propadoše, nestaše, užas ih izjede!
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
Kao što čovjek prezire san kad se probudi, tako ćeš, Gospode, prezreti lik im kada ustaneš.
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
Kad mi duša bijaše ojađena, a bubrezi probodeni,
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
bezumnik bijah bez razbora, k'o živinče pred tobom.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
Al' ću odsad uvijek biti s tobom, jer ti prihvati desnicu moju:
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
vodit ćeš me po naumu svojem da me zatim uzmeš u slavu svoju.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
Koga ja imam u nebu osim tebe? Kad sam s tobom, ne veselim se zemlji.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
Malaksalo mi tijelo i srce: okrilje srca moga, i baštino moja, o Bože, dovijeka!
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
Doista, propast će oni koji se udaljuju od tebe, istrebljuješ svakog tko ti se iznevjeri.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
A meni je milina biti u Božjoj blizini, imati sklonište svoje u Jahvi. Pripovijedat ću sva tvoja djela na vratima Kćeri sionske.
