Псалми 71
1 На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
K tebi, Gospod, pribegam, sram me ne bodi nikdar.
2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
Po pravici tvoji ótmi me in oprosti me; nagni k meni uho svoje in réši me.
3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
Bodi mi skala, na kateri naj prebivam, kamor naj zahajam vedno; zapoved si dal, da naj se rešim, ker skala moja si in trdnjava moja.
4 Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
Bog moj, reši me iz roke njegove, ki dela nepravično in neusmiljeno.
5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
Ker ti si nada moja, Bog Gospod; upanje moje od moje mladosti.
6 Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
Nate se opiram od poroda; od osrčja matere moje odtrgal si me tí; v tebi je hvala moja neprestano.
7 Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
Kakor čudo bil sem mnogim; tako si mi krepko zavetje.
8 Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.
Napolnijo naj se s hvalo tvojo usta moja, ves dan sè slavo tvojo.
9 Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
Ne zavrzi me o starosti času; ko peša krepost moja, ne zapústi me;
10 Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
Ker sovražniki moji govoré o meni, in oni, ki prežé na dušo mojo, posvetujejo se vkup,
11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
Govoreč: Bog ga zapušča, podite in zgrabite ga; ker ni ga, da bi ga rešil.
12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
Bog, ne bivaj daleč od mene, Bog moj, na pomoč mi hiti.
13 Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
Osramoté se naj in poginejo nasprotniki duše moje; pokrijejo naj se z nečastjo in sramoto, kateri iščejo hudega meni.
14 Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
Jaz pa sem v nadi neprestano o vsej hvali tvoji, in bodem stanoviten.
15 Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
Usta moja hočejo oznanjati pravico tvojo, vsak dan blaginjo tvojo: dasi ne znam števil njenih.
16 Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
Poprijel se bodem vsake kreposti, Bog Gospod; oznanjal bodem pravico samega tebe.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
Bog, učil si me od mladosti moje, in do sedaj sem oznanjal čuda tvoja.
18 Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.
Torej tudi toliko časa, ko sem star in siv, Bog, ne zapústi me; dokler bodem oznanjal roko tvojo temu rodu, vsakemu prihodnjemu rodu krepost tvojo.
19 Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
Ker pravica tvoja, Bog, seza do višav; ker stvari delaš velike, Bog; kdó je tebi enak?
20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
Ker potem ko si dal, da sem izkusil stiske velike in hude, poživljaš me zopet, in iz brezen zemlje daješ da zopet vstajam.
21 Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
Velikost mojo množiš, in ustaviš se ter me tolažiš.
22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
Tudi jaz te bodem slavil sè strunami, in zvestobo tvojo, moj Bog; prepeval ti bodem s citrami, o svetnik Izraelov!
23 ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
Pevale bodo ustne moje, ko ti bodem prepeval, in duša moja, k si jo otél.
24 Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
Tudi jezik moj bode vsak dan oznanjal pravico tvojo, ker bodo se sramovali, ker sè sramoto bodo obliti, ki iščejo hudega meni.
