Псалми 71

1 На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.

SIGNORE, io mi son confidato in te, [Fa' ch]'io non sia giammai confuso.

2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.

Riscuotimi, e liberami, per la tua giustizia; Inchina a me il tuo orecchio, e salvami.

3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.

Siimi una rocca di dimora, Nella quale io entri sempre; Tu hai ordinata la mia salute; Perciocchè tu [sei] la mia rupe e la mia fortezza.

4 Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.

O Dio mio, liberami dalla man dell'empio, Dalla mano del perverso e del violento.

5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.

Perciocchè tu [sei] la mia speranza, o Signore Iddio; La mia confidanza fin dalla mia fanciullezza.

6 Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.

Tu sei stato il mio sostegno fin dal seno [di mia madre]; Tu [sei] quel che mi hai tratto fuori delle interiora di essa; Per te ho avuto del continuo di che lodarti.

7 Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.

Io sono stato a molti come un mostro; Ma tu [sei] il mio forte ricetto.

8 Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.

Sia la mia bocca ripiena della tua lode, [E] della tua gloria tuttodì.

9 Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;

Non rigettarmi al tempo della vecchiezza; Ora, che le forze mi mancano, non abbandonarmi.

10 Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си

Perciocchè i miei nemici tengono ragionamenti contro a me, E quelli che spiano l'anima mia prendono insieme consiglio.

11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.

Dicendo: Iddio l'ha abbandonato; Perseguitate[lo], e prendetelo; perciocchè non [vi è] alcuno che [lo] riscuota.

12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.

O Dio, non allontanarti da me; Dio mio, affrettati in mio aiuto.

13 Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.

Sieno confusi, [e] vengano meno gli avversari dell'anima mia; Quelli che procacciano il mio male sieno coperti di onta e di vituperio.

14 Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.

Ma io spererò del continuo, E sopraggiungerò [ancora altre] lodi a tutte le tue.

15 Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.

La mia bocca racconterà tuttodì la tua giustizia, [e] la tua salute; Bench[è] io non [ne] sappia il gran numero.

16 Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.

Io entrerò nelle prodezze del Signore Iddio; Io ricorderò la giustizia di te solo.

17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.

O Dio, tu mi hai ammaestrato dalla mia fanciullezza; Ed io, infino ad ora, ho annunziate le tue maraviglie.

18 Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.

Non abbandonarmi ancora, o Dio, fino alla vecchiezza, anzi [fino] alla canutezza; Finchè io abbia annunziato il tuo braccio a [questa] generazione, [E] la tua potenza a tutti quelli [che] verranno [appresso].

19 Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?

E la tua giustizia, o Dio, [esalterò] sommamente: Perciocchè tu hai fatte [cose] grandi. O Dio, chi [è] pari a te?

20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.

Perciocchè, avendomi fatto sentir molte tribolazioni e mali, Tu mi hai di nuovo resa la vita, E mi hai di nuovo tratto fuor degli abissi della terra.

21 Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.

Tu hai accresciuta la mia grandezza, E ti sei rivolto, [e] mi hai consolato.

22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.

Io altresì, collo strumento del saltero, celebrerò te, [E] la tua verità, o Dio mio; Io ti salmeggerò colla cetera, o Santo d'Israele.

23 ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.

Le mie labbra giubileranno, quando io ti salmeggerò; E insieme l'anima mia, la quale tu hai riscattata.

24 Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.

La mia lingua ancora ragionerà tuttodì della tua giustizia; Perciocchè sono stati svergognati, perchè sono stati confusi quelli che procacciavano il mio male.