< Псалми 71 >
1 На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
By David, [a Psalm sung by] the sons of Jonadab, and the first that were taken captive. O Lord, I have hoped in thee: let me never be put to shame.
2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
In thy righteousness deliver me and rescue me: incline thine ear to me, and save me.
3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
Be to me a protecting God, and a strong hold to save me: for thou art my fortress and my refuge.
4 Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
Deliver me, O my God, from the hand of the sinner, from the hand of the transgressor and unjust man.
5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
For thou art my support, O Lord; O Lord, [thou art] my hope from my youth.
6 Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
On thee have I been stayed from the womb: from the belly of my mother thou art my protector: of thee is my praise continually.
7 Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
I am become as it were a wonder to many: but thou art [my] strong helper.
8 Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.
Let my mouth be filled with praise, that I may hymn thy glory, [and] thy majesty all the day.
9 Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
Cast me not off at the time of old age; forsake me not when my strength fails.
10 Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
For mine enemies have spoken against me; and they that lay wait for my soul have taken counsel together,
11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
saying, God has forsaken him: persecute ye and take him; for there is none to deliver [him].
12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
O God, go not far from me, O my God, draw nigh to my help.
13 Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
Let those that plot against my soul be ashamed and utterly fail: let those that seek my hurt be clothed with shame and dishonour.
14 Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
But I will hope continually, and will praise thee more and more.
15 Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
My mouth shall declare thy righteousness openly, [and] thy salvation all the day; for I am not acquainted with the affairs [of men].
16 Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
I will go on in the might of the Lord: O Lord, I will make mention of thy righteousness only.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
O God, thou hast taught me from my youth, and until now will I declare thy wonders;
18 Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.
even until I am old and advanced in years. O God, forsake me not; until I shall have declared thine arm to all the generation that is to come:
19 Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
even thy power and thy righteousness, O God, up to the highest [heavens, even] the mighty works which thou has done: O God, who is like to thee?
20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
What afflictions many and sore hast thou shewed me! yet thou didst turn and quicken me, and broughtest me again from the depths of the earth.
21 Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
Thou didst multiply thy righteousness, and didst turn and comfort me, and broughtest me again out of the depths of the earth.
22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
I will also therefore give thanks to thee, O God, [because of] thy truth, on an instrument of psalmody: I will sing psalms to thee on the harp, O Holy One of Israel.
23 ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
My lips shall rejoice when I sing to thee; and my soul, which thou hast redeemed.
24 Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
Moreover also my tongue shall dwell all the day upon thy righteousness; when they shall be ashamed and confounded that seek my hurt.