Псалми 71
1 На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
V tebeť, Hospodine, doufám, nechť nejsem zahanben na věky.
2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
Vedlé spravedlnosti své vytrhni mne, a vyprosť mne; nakloň ke mně ucha svého, a spas mne.
3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
Budiž mi skalou obydlí, na niž bych ustavičně utíkal; přikázal jsi ostříhati mne, nebo skála má i pevnost má ty jsi.
4 Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
Bože můj, vytrhni mne z ruky bezbožníka, z ruky převráceného a násilníka.
5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
Nebo ty jsi má naděje, Pane; Hospodine, v tebeť doufám od své mladosti.
6 Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
Na tebe jsem zpolehl hned od života, z břicha matky mé ty jsi mne vyvedl, v tobě jest chvála má vždycky.
7 Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
Jako zázrak byl jsem mnohým, a však ty jsi mé silné doufání.
8 Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.
Ó ať jsou naplněna ústa má chválením tebe, přes celý den slavením tebe.
9 Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
Nezamítejž mne v věku starosti; když zhyne síla má, neopouštějž mne.
10 Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
Nebo mluvili nepřátelé moji proti mně, a ti, jenž střehou duše mé, radili se spolu,
11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
Pravíce: Bůh jej opustil, hoňte a popadněte jej, nebo kdo by ho vytrhl, není žádného.
12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
Bože, nevzdalujž se ode mne, Bože můj, přispějž mi na pomoc.
13 Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
Nechť jsou zahanbeni, a zhynou protivníci duše mé; přikryti buďte lehkostí a hanbou, kteříž hledají pádu mého.
14 Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
Já pak ustavičně čekati, a vždy víc a víc tě chváliti budu.
15 Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
Ústa má budou vypravovati spravedlnost tvou, každého dne spasení tvé, ačkoli mu počtu nevím.
16 Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
Přistoupě k všelijaké moci Panovníka Hospodina, připomínati budu tvou vlastní spravedlnost.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
Bože, učinil jsi mne od mladosti mé, a až po dnes vypravuji o divných činech tvých.
18 Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.
Protož také i do starosti a šedin, Bože, neopouštěj mne, až v známost uvedu rámě tvé tomuto věku, a všechněm potomkům sílu tvou.
19 Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
Nebo spravedlnost tvá, Bože, vyvýšená jest, provodíš zajisté věci veliké. Bože, kdo jest podobný tobě?
20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
Kterýž ač jsi mi dal okusiti úzkostí velikých a hrozných, však zase k životu navrátíš mne, a z propastí země zase mne vyzdvihneš.
21 Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
Rozmnožíš důstojnost mou, a zase utěšíš mne.
22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
I jáť také budu tě slaviti na nástroji hudebném, i pravdu tvou, Bože můj; žalmy tobě zpívati budu na harfě, ó svatý Izraelský.
23 ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
Plésati budou rtové moji, když žalmy zpívati budu tobě, i duše má, kterouž jsi vykoupil.
24 Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
Nadto i jazyk můj každý den vypravovati bude spravedlnost tvou; nebo se zastyděti a zahanbiti musili ti, jenž mého pádu hledali.
