Псалми 69

1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.

Sálvame, oh ʼElohim, porque las aguas amenazan mi vida.

2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.

Estoy hundido en lodo profundo, Y no hay donde asentar pie. Entré en aguas profundas, Y un diluvio me inunda.

3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.

Estoy cansado de llamar. Mi garganta enronqueció. Mis ojos desfallecen mientras espero a mi ʼElohim.

4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.

Aumentaron más que los cabellos de mi cabeza los que me odian sin causa. Son fuertes los que quieren destruirme. Se declararon enemigos míos sin causa. Y tengo que pagar lo que no robé.

5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.

Oh ʼElohim, Tú conoces mi insensatez. Mis pecados no te son ocultos.

6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.

No sean avergonzados por mi causa los que en Ti esperan, Oh ʼAdonay Yavé de las huestes. No sean avergonzados por mi causa los que te buscan, Oh ʼAdonay Yavé de las huestes. Que los que te buscan no sean deshonrados por mí, Oh ʼElohim de Israel.

7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.

Porque por tu causa he sufrido afrenta. Vergüenza cubrió mi semblante.

8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.

Me volví extraño para mis hermanos, Y extranjero para los hijos de mi madre.

9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.

Porque el celo de tu Casa me consume, Y las ofensas de los que te reprochan Cayeron sobre mí.

10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;

Me afligí a mí mismo con ayuno. Y esto fue mi afrenta.

11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.

Usé tela áspera como ropa, Y fui para ellos un refrán.

12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.

Los que se sientan en la puerta murmuran contra mí, Y soy el canto de los borrachos.

13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.

Pero yo elevo mi oración a Ti, oh Yavé, en el tiempo aceptable. Oh ʼElohim, por la grandeza de tu misericordia, Respóndeme con la verdad de tu salvación.

14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.

Sácame del lodo, Y no dejes que me hunda. Que yo sea librado de los que me aborrecen Y de las aguas profundas.

15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.

Que no me ahogue el diluvio de agua, Ni me sorba el abismo, Ni la fosa cierre sobre mí su boca.

16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;

Respóndeme, oh Yavé, Porque tu misericordia es buena. Vuélvete a mí conforme a la grandeza de tu misericordia.

17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.

No escondas tu rostro de tu esclavo, Porque estoy en angustia. Respóndeme prontamente.

18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.

Acércate a mi vida y redímela. Rescátame a causa de mis enemigos.

19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.

Tú conoces mi afrenta, mi vergüenza y mi oprobio. Delante de Ti están todos mis adversarios.

20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.

La afrenta quebrantó mi corazón, Y estoy enfermo. Busqué compasión, y no hubo, Y consoladores, pero ninguno hallé.

21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.

Me dieron además hiel como alimento, Y en mi sed me dieron a beber vinagre.

22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.

Vuélvase su mesa delante de ellos una trampa. Y cuando ellos estén seguros en paz, Se convierta en trampa para ellos.

23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.

Sean oscurecidos sus ojos para que no vean, Y que sus cinturas tiemblen continuamente.

24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

Derrama tu indignación sobre ellos, Y alcánzalos con tu ardiente furor.

25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.

Sea su campamento desolado, Que nadie viva en sus tiendas.

26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.

Porque persiguen al que Tú mismo mataste, Y comentan el dolor de los que Tú heriste.

27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.

Añade iniquidad a su iniquidad, Y no entren ellos en tu justicia.

28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.

Sean borrados del rollo de la vida, Y no sean inscritos con los justos.

29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.

Pero yo estoy afligido y adolorido. Que tu salvación me ponga en alto, oh ʼElohim.

30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;

Yo alabaré el Nombre de ʼElohim con canto, Y lo exaltaré con acción de gracias.

31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.

Y agradará a Yavé más que el sacrificio de un buey, O un novillo con cuernos y pezuñas.

32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.

Lo ven los humildes y se alegran. Ustedes, los que buscan a ʼElohim, Que reviva su corazón.

33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.

Porque Yavé oye a los menesterosos, Y no desprecia a sus prisioneros.

34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.

¡Alábenlo los cielos y la tierra, Los mares, y todo lo que se mueve en ellos!

35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.

Porque ʼElohim salvará a Sion, Y edificará las ciudades de Judá Para que vivan allí y las posean.

36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.

Los descendientes de tus esclavos la heredan, Y los que aman tu Nombre habitarán en ella.