Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
Načelniku godbe na šestero strun, pesem Davidova. Reši me, Bog, ker vode mi prihajajo noter do duše,
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
Pogrezam se v blato pregloboko; kjer ni trdnega pod nogo; zahajam v globočine vodâ; in val poplaveč me požira.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
Trudim se vpijoč, suši se grlo moje; oči moje pešajo, ko upam v svojega Boga.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Več jih je ko glave moje lâs, ki me sovražijo po krivem; mogočneji so, ki me hočejo ubiti, ki so mi sovražniki po krivici; tedaj me silijo vrniti, česar nisem vzel.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
O Bog, ti poznaš nespamet mojo, in krivice moje niso ti skrite.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Ne bodi jih mene sram, kateri čakajo tebe; Gospod, Bog vojnih krdél, rudečica naj ne oblije zaradi mene njih, ki iščejo tebe, Bog Izraelov.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
Ker zavoljo tebe prenašam zasmehovanje; sramota pokriva obličje moje.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
Tujec sem postal bratom svojim, in neznan matere moje sinovom.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
Ker gorečnost za hišo tvojo me razjéda, in zasmehovanje njih, ki tebe zasmehujejo, mene zadeva.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
Ko jokajoč pokorim s postom dušo svojo, tedaj se mi to šteje za najhujšo sramoto.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
Ko se oblačim v raševino, tedaj sem jim v pregovor.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
O meni govoričijo vkup sedeči pri vratih, in pesmi pojó, ko pijejo opojno pijačo.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
O meni torej je prošnja moja tá do tebe, Gospod: čas je milosti, Bog, po obilnosti milosti svoje usliši me, po blagi zvestobi svoji.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Potegni me iz blata, in naj se ne pogreznem; otet naj bodem sovražnikov svojih, in iz globočin vodâ.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Valovje vodâ naj me poplaveč ne odnese, in globočina naj me ne pogoltne, in jama naj ne zapre ust svojih nad mano.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Usliši me, Gospod, ker dobra je milost tvoja; po obilosti usmiljenja svojega ozri se v mé.
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
In ne skrivaj obličja svojega svojemu hlapcu; ker v stiski sem, hiti, usliši me!
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Približaj se duši moji, ótmi jo; zavoljo sovražnikov mojih réši me.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Ti poznaš zasramovanje moje in mojo sramoto ter nečast mojo; pred teboj so vsi sovražniki moji.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Zasramovanje tare srce moje, tako da sem bolan; in ko ga čakam, da bi me miloval, nikogar ni; ali tolažiteljev, vendar ne najdem jih.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
Dà, za živež mi dajó želča, in v žeji moji dajó mi piti octa.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
Njih miza bodi pred njimi za zanko, in za povračila, za zadrgo.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
Otemné naj njih oči, da ne vidijo; in daj, da ledja njih omahujejo neprestano.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Razlij na nje jezo svojo, in srd tvoj naj jih dohiti.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Pusti naj bodejo njih gradovi, v šatorih njih ne bodi prebivalca.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
Ker preganjajo njega, kateregi si tí udaril, in po bolečini prebodencev tvojih spletajo pripovedke.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Pridevaj kazen kazni njih krivici, in naj ne pridejo v pravico tvojo.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Izbrišejo naj se iz življenja knjige, in s pravičnimi naj se ne zapisujejo.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
Jaz pa ubožen in trpeč, blaginja tvoja, Bog, postavila me bode na višavo.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
Hvalil bodem ime Božje s pesmijo, in poveličeval ga bodem sè zahvaljevanjem,
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
Kar se bode bolje zdelo Gospodu, ko vol, junec rogat z razklanimi parklji.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
Ko bodejo to videli krotki, veselili se bodo; in oživelo bode srce vaše, ki iščete Boga.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
Ker Gospod se ozira na potrebne, in jetnikov svojih ne zameta.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Hvalila ga bodo nebesa in zemlja, morja in karkoli lazi po njih.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
Ker Bog otima Sijon in zida z nova mesta Judovska, da stanujejo tam, in podedujejo ono deželo.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
Nasledniki, pravim, hlapcev njegovih naj jo posedajo, in ljubitelji imena njegovega naj prebivajo v njej,
