Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
Помози ми, Боже, јер дође вода до душе.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
Пропадам у дубоком глибу, где нема дна; тонем води у дубине, и вали ме затрпавају.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
Изнемогох вичући, промуче ми грло, побелеше ми очи погледајући Бога.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Оних који мрзе на ме низашта има више него косе на глави мојој; осилише који хоће да ме погубе, лажљиви непријатељи моји. Шта нисам отимао, ваља да вратим.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
Боже! Ти знаш је ли у мени безумље, и кривице моје нису сакривене од Тебе.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Немој да се постиде у мени који се уздају у Тебе, Господе, Господе над војскама! Немој да се посраме у мени који траже Тебе, Боже Израиљев!
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
Јер Тебе ради подносим руг, и срамота попаде лице моје.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
Туђин постадох браћи својој, и незнан синовима матере своје.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
Јер ревност за кућу Твоју једе ме и ружења оних који Тебе руже падају на ме.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
Плачем, постим се душом својом, и то ми се прима за зло;
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
Место хаљине облачим врећу, и бивам им прича.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
О мени се разговарају седећи на вратима, пијући вино певају ме.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
А ја се молим Теби, Господе; време је да се смилујеш, Боже; по великој милости својој услиши ме, јер је истинито спасење Твоје.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Извади ме из глиба, да не пропаднем; да се избавим од ненавидника и из дубоке воде;
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Да ме не узме вода на матицу, да ме не прождре пучина, и да не склопи јама нада мном ждрела свог.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Услиши ме, Господе, јер је благост Твоја милосрдна, по великој доброти својој погледај ме.
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
Немој одвратити лице своје од слуге свог; јер ме је туга; похитај, услиши ме.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Приближи се души мојој, избави је; насупрот непријатељима мојим избави ме.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Ти знаш под каквим сам ругом, стидом и срамотом; пред Тобом су сви непријатељи моји.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Срамота сатре срце моје, изнемогох; чекам хоће ли се коме сажалити, али нема никога; хоће ли ме ко потешити, али не налазим.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
Дају ми жуч да једем, и у жеђи мојој поје ме оцтом.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
Трпеза њихова нека им буде мрежа и замка, то нека им буде плата.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
Нека им потамне очи њихове, да не виде, и њихове бедре раслаби засвагда.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Излиј на њих јарост своју, и пламен гнева Твог нека их обузме!
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Стан њихов нека опусти, и у њиховим шаторима нека не буде никога да живи.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
Јер кога си Ти поразио, они гоне, и умножавају јаде онима које си Ти ранио.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Мећи на њих кривицу за кривицом, да не дођу до правде Твоје.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Нека се избришу из књиге живих, и с праведницима нек не буду записани.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
А ја сам ништ и болан; помоћ Твоја, Боже, нек ме заклони.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
Славићу име Божије у песми, величаћу Га у хвали.
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
То је Богу милије од вола, од телета с роговима и с папцима.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
Видеће ништи и радоваће се. Који тражите Бога, оживеће срце ваше.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
Јер Бог чује убоге, и сужања својих не оглуша се.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Нека Га хвале небеса и земља, мора и све што се у њима миче!
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
Јер ће Бог спасти Сион, сазидаће градове Јудине; и људи ће се онде населити и наследиће га.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
И наслеђе ће се слуга Његових утврдити у њему и који љубе име Његово наставаће на њему.
