Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
Til songmeisteren, etter «Liljor»; av David. Frels meg, Gud! for vatni trengjer seg inn på livet.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
Eg er sokken ned i det djupe dike der det inkje fotfeste er, eg er komen ut i ovdjupe vatn, og flodi fløymer yver meg.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
Eg er trøytt av mi roping, det brenn i min strupe, mine augo er upptærde, med di eg ventar på min Gud.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Fleire enn håri på mitt hovud er dei som hatar meg utan orsak, mange er dei som vil meg tyna meg, som utan grunn er mine fiendar; det eg ikkje hev rana, skal eg no gjeva attende.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
Gud, du kjenner min dårskap, og all mi syndeskuld er ikkje løynd for deg.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Lat deim ved meg ikkje verta til skammar, dei som ventar på deg, Herre, Herre, allhers drott! Lat deim ikkje ved meg verta skjemde, dei som søkjer deg, Israels Gud!
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
For di skuld ber eg hæding, skjemsla ligg yver mitt andlit.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
Eg hev vorte framand hjå brørne mine, og ein utlending hjå borni til mor mi.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
For brennhug for ditt hus hev ete meg upp, og deira spottord som spottar deg, hev falle på meg.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
Då mi sjæl græt medan eg fasta, vart eg spotta for det.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
Då eg laga ein sekk til klædde for meg, vart eg eit ordtøke for deim.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
Dei som sit i porten, røder um meg, og drikkarane syng um meg.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
Men eg kjem med mi bøn til deg, Herre, i nådetidi, Gud, for di store miskunn; svara meg med di trufaste hjelp!
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Fria meg ut or søyla, og lat meg ikkje søkka! Lat meg verta utfria frå deim som hatar meg og frå dei djupe vatni!
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Lat ikkje vatsflodi fløyma yver meg, og ikkje djupet svelgja meg, og heller ikkje brunnen lata att sitt gap yver meg!
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Svara meg, Herre, for din nåde er god, etter di store miskunn vend deg til meg!
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
Og løyn ikkje di åsyn for tenaren din, for eg er i naud; svara meg snart!
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Kom nær til mi sjæl, løys henne ut! Frels meg for mine fiendar skuld!
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Du kjenner mi spott og skam og vanæra, for di åsyn stend alle dei som trengjer meg.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Spottord hev brote mitt hjarta sund, so eg er sjuk; eg venta på medynk, men der var ingi, og på trøystarar, men eg fann ingen.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
Og dei gav meg gall å eta, og då eg var tyrst, gav dei meg eddik å drikka.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
Lat bordet deira framfyre deim verta ei snara, og ei gildra for deim når dei er trygge!
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
Lat augo deira dimmast so dei ikkje ser, og lat deira lender alltid skjelva!
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Renn ut yver deim din vreide, og lat din brennande harm nå deim!
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Lat deira bustad verta øydd, lat det ingen vera som bur i deira tjeld!
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
For dei forfylgjer den som du hev slege, og dei fortel um pinsla åt deim som du hev gjenomstunge.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Lat deim leggja syndeskuld til si syndeskuld, og lat deim ikkje koma til di rettferd!
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Lat deim verta utstrokne or livsens bok, og ikkje verta innskrivne med dei rettferdige!
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
Men eg er ein arming full av verk, Gud, lat di frelsa berga meg!
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
Eg vil lova Guds namn med song og høglova honom med takksegjing,
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
og det skal tekkjast Herren betre enn ein ung ukse med horn og klauver.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
Når spaklyndte ser det, vil dei gleda seg; de som søkjer Gud - må dykkar hjarta liva!
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
For Herren høyrer på dei fatige, og sine fangar vanvyrder han ikkje.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Himmel og jord skal lova honom, havet og alt som krek i det.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
For Gud skal frelsa Sion og byggja byarne i Juda, og dei skal bu der og eiga deim.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
Og avkjømet til hans tenarar skal erva deim, og dei som elskar hans namn, skal bu der.
