Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
In finem, pro iis qui commutabuntur. David. Salvum me fac, Deus, quoniam intraverunt aquæ usque ad animam meam.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
Infixus sum in limo profundi et non est substantia. Veni in altitudinem maris, et tempestas demersit me.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
Laboravi clamans, raucæ factæ sunt fauces meæ; defecerunt oculi mei, dum spero in Deum meum.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Multiplicati sunt super capillos capitis mei qui oderunt me gratis. Confortati sunt qui persecuti sunt me inimici mei injuste; quæ non rapui, tunc exsolvebam.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
Deus, tu scis insipientiam meam; et delicta mea a te non sunt abscondita.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Non erubescant in me qui exspectant te, Domine, Domine virtutum; non confundantur super me qui quærunt te, Deus Israël.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
Quoniam propter te sustinui opprobrium; operuit confusio faciem meam.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
Extraneus factus sum fratribus meis, et peregrinus filiis matris meæ.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
Quoniam zelus domus tuæ comedit me, et opprobria exprobrantium tibi ceciderunt super me.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
Et operui in jejunio animam meam, et factum est in opprobrium mihi.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
Et posui vestimentum meum cilicium; et factus sum illis in parabolam.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
Adversum me loquebantur qui sedebant in porta, et in me psallebant qui bibebant vinum.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
Ego vero orationem meam ad te, Domine; tempus beneplaciti, Deus. In multitudine misericordiæ tuæ, exaudi me in veritate salutis tuæ.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Eripe me de luto, ut non infigar; libera me ab iis qui oderunt me, et de profundis aquarum.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Non me demergat tempestas aquæ, neque absorbeat me profundum, neque urgeat super me puteus os suum.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Exaudi me, Domine, quoniam benigna est misericordia tua; secundum multitudinem miserationum tuarum respice in me.
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
Et ne avertas faciem tuam a puero tuo; quoniam tribulor, velociter exaudi me.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Intende animæ meæ, et libera eam; propter inimicos meos, eripe me.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Tu scis improperium meum, et confusionem meam, et reverentiam meam;
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
in conspectu tuo sunt omnes qui tribulant me. Improperium exspectavit cor meum et miseriam: et sustinui qui simul contristaretur, et non fuit; et qui consolaretur, et non inveni.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
Et dederunt in escam meam fel, et in siti mea potaverunt me aceto.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
Fiat mensa eorum coram ipsis in laqueum, et in retributiones, et in scandalum.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
Obscurentur oculi eorum, ne videant, et dorsum eorum semper incurva.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Effunde super eos iram tuam, et furor iræ tuæ comprehendat eos.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Fiat habitatio eorum deserta, et in tabernaculis eorum non sit qui inhabitet.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
Quoniam quem tu percussisti persecuti sunt, et super dolorem vulnerum meorum addiderunt.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Appone iniquitatem super iniquitatem eorum, et non intrent in justitiam tuam.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Deleantur de libro viventium, et cum justis non scribantur.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
Ego sum pauper et dolens; salus tua, Deus, suscepit me.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
Laudabo nomen Dei cum cantico, et magnificabo eum in laude:
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
et placebit Deo super vitulum novellum, cornua producentem et ungulas.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
Videant pauperes, et lætentur; quærite Deum, et vivet anima vestra:
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
quoniam exaudivit pauperes Dominus, et vinctos suos non despexit.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Laudent illum cæli et terra; mare, et omnia reptilia in eis.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
Quoniam Deus salvam faciet Sion, et ædificabuntur civitates Juda, et inhabitabunt ibi, et hæreditate acquirent eam.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
Et semen servorum ejus possidebit eam; et qui diligunt nomen ejus habitabunt in ea.
