Псалми 69

1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.

Al maestro del coro. Su «I gigli». Di Davide. Salvami, o Dio: l'acqua mi giunge alla gola.

2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.

Affondo nel fango e non ho sostegno; sono caduto in acque profonde e l'onda mi travolge.

3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.

Sono sfinito dal gridare, riarse sono le mie fauci; i miei occhi si consumano nell'attesa del mio Dio.

4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.

Più numerosi dei capelli del mio capo sono coloro che mi odiano senza ragione. Sono potenti i nemici che mi calunniano: quanto non ho rubato, lo dovrei restituire?

5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.

Dio, tu conosci la mia stoltezza e le mie colpe non ti sono nascoste.

6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.

Chi spera in te, a causa mia non sia confuso, Signore, Dio degli eserciti; per me non si vergogni chi ti cerca, Dio d'Israele.

7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.

Per te io sopporto l'insulto e la vergogna mi copre la faccia;

8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.

sono un estraneo per i miei fratelli, un forestiero per i figli di mia madre.

9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.

Poiché mi divora lo zelo per la tua casa, ricadono su di me gli oltraggi di chi ti insulta.

10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;

Mi sono estenuato nel digiuno ed è stata per me un'infamia.

11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.

Ho indossato come vestito un sacco e sono diventato il loro scherno.

12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.

Sparlavano di me quanti sedevano alla porta, gli ubriachi mi dileggiavano.

13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.

Ma io innalzo a te la mia preghiera, Signore, nel tempo della benevolenza; per la grandezza della tua bontà, rispondimi, per la fedeltà della tua salvezza, o Dio.

14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.

Salvami dal fango, che io non affondi, liberami dai miei nemici e dalle acque profonde.

15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.

Non mi sommergano i flutti delle acque e il vortice non mi travolga, l'abisso non chiuda su di me la sua bocca.

16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;

Rispondimi, Signore, benefica è la tua grazia; volgiti a me nella tua grande tenerezza.

17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.

Non nascondere il volto al tuo servo, sono in pericolo: presto, rispondimi.

18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.

Avvicinati a me, riscattami, salvami dai miei nemici.

19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.

Tu conosci la mia infamia, la mia vergogna e il mio disonore; davanti a te sono tutti i miei nemici.

20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.

L'insulto ha spezzato il mio cuore e vengo meno. Ho atteso compassione, ma invano, consolatori, ma non ne ho trovati.

21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.

Hanno messo nel mio cibo veleno e quando avevo sete mi hanno dato aceto.

22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.

La loro tavola sia per essi un laccio, una insidia i loro banchetti.

23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.

Si offuschino i loro occhi, non vedano; sfibra per sempre i loro fianchi.

24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

Riversa su di loro il tuo sdegno, li raggiunga la tua ira ardente.

25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.

La loro casa sia desolata, senza abitanti la loro tenda;

26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.

perché inseguono colui che hai percosso, aggiungono dolore a chi tu hai ferito.

27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.

Imputa loro colpa su colpa e non ottengano la tua giustizia.

28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.

Siano cancellati dal libro dei viventi e tra i giusti non siano iscritti.

29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.

Io sono infelice e sofferente; la tua salvezza, Dio, mi ponga al sicuro.

30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;

Loderò il nome di Dio con il canto, lo esalterò con azioni di grazie,

31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.

che il Signore gradirà più dei tori, più dei giovenchi con corna e unghie.

32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.

Vedano gli umili e si rallegrino; si ravvivi il cuore di chi cerca Dio,

33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.

poiché il Signore ascolta i poveri e non disprezza i suoi che sono prigionieri.

34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.

A lui acclamino i cieli e la terra, i mari e quanto in essi si muove.

35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.

Perché Dio salverà Sion, ricostruirà le città di Giuda: vi abiteranno e ne avranno il possesso.

36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.

La stirpe dei suoi servi ne sarà erede, e chi ama il suo nome vi porrà dimora.