Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
For the Chief Musician. To the tune of “Lilies.” By David. Save me, God, for the waters have come up to my neck!
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
I sink in deep mire, where there is no foothold. I have come into deep waters, where the floods overflow me.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
I am weary with my crying. My throat is dry. My eyes fail looking for my God.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Those who hate me without a cause are more than the hairs of my head. Those who want to cut me off, being my enemies wrongfully, are mighty. I have to restore what I didn’t take away.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
God, you know my foolishness. My sins aren’t hidden from you.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Don’t let those who wait for you be shamed through me, Lord Yahweh of Armies. Don’t let those who seek you be brought to dishonor through me, God of Israel.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
Because for your sake, I have borne reproach. Shame has covered my face.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
I have become a stranger to my brothers, an alien to my mother’s children.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
For the zeal of your house consumes me. The reproaches of those who reproach you have fallen on me.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
When I wept and I fasted, that was to my reproach.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
When I made sackcloth my clothing, I became a byword to them.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
Those who sit in the gate talk about me. I am the song of the drunkards.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
But as for me, my prayer is to you, Yahweh, in an acceptable time. God, in the abundance of your loving kindness, answer me in the truth of your salvation.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Deliver me out of the mire, and don’t let me sink. Let me be delivered from those who hate me, and out of the deep waters.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Don’t let the flood waters overwhelm me, neither let the deep swallow me up. Don’t let the pit shut its mouth on me.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Answer me, Yahweh, for your loving kindness is good. According to the multitude of your tender mercies, turn to me.
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
Don’t hide your face from your servant, for I am in distress. Answer me speedily!
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Draw near to my soul and redeem it. Ransom me because of my enemies.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
You know my reproach, my shame, and my dishonor. My adversaries are all before you.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Reproach has broken my heart, and I am full of heaviness. I looked for some to take pity, but there was none; for comforters, but I found none.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
They also gave me poison for my food. In my thirst, they gave me vinegar to drink.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
Let their table before them become a snare. May it become a retribution and a trap.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
Let their eyes be darkened, so that they can’t see. Let their backs be continually bent.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Pour out your indignation on them. Let the fierceness of your anger overtake them.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Let their habitation be desolate. Let no one dwell in their tents.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
For they persecute him whom you have wounded. They tell of the sorrow of those whom you have hurt.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Charge them with crime upon crime. Don’t let them come into your righteousness.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Let them be blotted out of the book of life, and not be written with the righteous.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
But I am in pain and distress. Let your salvation, God, protect me.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
I will praise the name of God with a song, and will magnify him with thanksgiving.
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
It will please Yahweh better than an ox, or a bull that has horns and hoofs.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
The humble have seen it, and are glad. You who seek after God, let your heart live.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
For Yahweh hears the needy, and doesn’t despise his captive people.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Let heaven and earth praise him; the seas, and everything that moves therein!
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
For God will save Zion, and build the cities of Judah. They shall settle there, and own it.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
The children also of his servants shall inherit it. Those who love his name shall dwell therein.
