Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
“For the leader of the music. Upon the Shoshannim. A psalm of David.” Save me, O God! For the waters press in to my very life!
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
I sink in deep mire, where is no standing; I have come into deep waters, and the waves flow over me.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
I am weary with crying; my throat is parched; Mine eyes are wasted, while I wait for my God.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
More numerous than the hairs of my head are they who hate me without reason; Mighty are they who seek to destroy me, being my enemies without cause: I must restore what I took not away.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
O God! thou knowest my offences, And my sins are not hidden from thee!
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Let not them that trust in thee through me be put to shame, O Lord Jehovah, God of hosts! Let not them that seek thee through me be confounded, O God of Israel!
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
For on account of thee do I suffer reproach, And shame covereth my face!
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
I am become a stranger to my brothers; Yea, an alien to my mother's sons.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
For zeal for thy house consumeth me, And the reproaches of them that reproach thee fall upon me.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
When I weep and fast, That is made my reproach;
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
When I clothe myself in sackcloth, Then I become their by-word.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
They who sit in the gate speak against me, And I am become the song of drunkards.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
Yet will I address my prayer to thee, O LORD! May it be in an acceptable time according to thy great goodness! Hear, O God! and afford me thy sure help!
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Save me from the mire, and let me not sink; May I be delivered from my enemies, —from the deep waters!
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Let not the water-flood overflow me; Let not the deep swallow me up, And let not the pit close her mouth upon me!
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Hear me, O LORD! since great is thy loving-kindness; According to the abundance of thy tender mercies look upon me!
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
Hide not thy face from thy servant; I am greatly distressed, O make haste to mine aid!
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Draw near to me, and redeem my life; Deliver me because of my enemies!
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Thou knowest my reproach, and dishonor, and shame; All my adversaries are in thy view!
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Reproach hath broken my heart, and I am full of heaviness; I look for pity, but there is none; For comforters, but find none.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
For my food they give me gall, And in my thirst they give me vinegar to drink.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
May their table be to them a snare; May it be a trap to them, while they are at ease!
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
May their eyes be darkened, that they may not see; And cause their loins continually to shake!
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Pour out upon them thine indignation, And may the heat of thine anger overtake them!
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Let their habitation be desolate, And let none dwell in their tents!
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
For they persecute those whom thou hast smitten, And talk of the pain of those whom thou hast wounded.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Add iniquity to their iniquity, And let them never come into thy favor!
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Let them be blotted out of the book of the living; Let not their names be written with the righteous!
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
But I am poor, and sorrowful: May thine aid, O God! set me on high!
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
Then I will praise the name of God in a song; I will give glory to him with thanksgiving.
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
More pleasing shall this be to the LORD Than a full-horned and full-hoofed bullock.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
The afflicted shall see, and rejoice; The hearts of them that fear God shall be revived.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
For the LORD heareth the poor, And despiseth not his people in their bonds.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Let the heaven and the earth praise him; The sea, and all that move therein!
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
For God will save Zion, and will build the cities of Judah, That they may dwell therein, and possess it.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
Yea, the posterity of his servants shall possess it, And they that love him shall dwell therein.
