Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
“To the chief musician upon Shoshannim, by David.” Save me, O God; for the waters are come even to threaten my life.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
I am sunk in the mire of the deep, where there is no standing; I am come into the depths of the waters, and the flood overfloweth me.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
I am weary of my calling; my throat is hoarse; my eyes fail, while I hope for my God.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
More than the hairs of my head are those that hate me without a cause; numerous are those that would destroy me, that are my enemies wrongfully: what I have not robbed shall I now restore.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
O God, thou art well aware of my folly, and my guilty deeds are from thee not hidden.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Let not those that wait on thee, O Lord Eternal of hosts, be made ashamed through me: let not those that seek thee be confounded through me, O God of Israel.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
Because for thy sake have I borne reproach, hath confusion covered my face.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
A stranger am I become unto my brothers, and an alien unto my mother's children.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
Because the zeal for thy house hath devoured me; and the reproaches of those that reproached thee are fallen upon me.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
When I wept at the fasting of my soul, it became a reproach to me.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
And when I made sackcloth my garment, I became a proverb to them.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
Those that sit in the gate talk against me; and [about me make] songs the drinkers of strong drink.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
But as for me, I direct my prayer unto thee, O Lord, in a time of favor; O God, in the multitude of thy kindness: answer me in the truth of thy salvation.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Deliver me out of the mire, that I may not sink: let me be delivered from those that hate me, and out of the depths of the waters.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Let not the flood of waters overflow me, and let not the deep swallow me up, and let not the pit close its mouth upon me.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Answer me, O Lord; for thy kindness is good: according to the multitude of thy mercies turn thou unto me.
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
And hide not thy face from thy servant; for I am in distress: make haste and answer me.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Draw nigh unto my soul, and redeem it: because of my enemies do thou ransom me.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Thou well knowest my reproach, and my shame, and my confusion: before thee are all my assailants.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Reproach hath broken my heart; and I am sick; and I waited for pity, but there was none; and for comforters, but I found none.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
And they put into my food gall; and in my thirst they give me vinegar to drink.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
May [then] their table become a snare before them: and to those that are at peace, a trap.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
May their eyes become dark, that they cannot see; and make their loins continually to waver.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Pour out over them thy indignation, and let the heat of thy anger overtake them.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
May their palace become desolate: in their tents let no one dwell.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
For whom thou hast smitten they persecute; and of the pain of those whom thou but wounded do they converse.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Lay guilt upon their guilt; and let them not come into thy righteousness.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Let them be blotted out of the book of the living; and with the righteous let them not be written down.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
But I am poor and suffering: let thy salvation, O God, set me up on high.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
I will praise the name of God with song, and will magnify him with thanksgiving.
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
And this will please the Lord better than an ox or bullock having horns and cloven hoofs.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
The meek will see this, and be rejoiced: ye that seek God, and your heart shall revive.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
For the Lord listeneth unto the needy, and his prisoners he despiseth not.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Let heaven and earth praise him, the seas, and every thing that moveth therein.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
For God will save Zion, and will build the cities of Judah: that they may abide there, and have it in possession:
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
And the seed of his servants shall inherit it; and they that love his name shall dwell therein.
