Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
For the Leader; upon Shoshannim. A Psalm of David. Save me, O God; for the waters are come in even unto the soul.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
I am sunk in deep mire, where there is no standing; I am come into deep waters, and the flood overwhelmeth me.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
I am weary of my crying; my throat is dried; mine eyes fail while I wait for my God.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
They that hate me without a cause are more than the hairs of my head; they that would cut me off, being mine enemies wrongfully, are many; should I restore that which I took not away?
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
O God, Thou knowest my folly; and my trespasses are not hid from Thee.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Let not them that wait for Thee be ashamed through me, O Lord GOD of hosts; let not those that seek Thee be brought to confusion through me, O God of Israel.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
Because for Thy sake I have borne reproach; confusion hath covered my face.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
I am become a stranger unto my brethren, and an alien unto my mother's children.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
Because zeal for Thy house hath eaten me up, and the reproaches of them that reproach Thee are fallen upon me.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
And I wept with my soul fasting, and that became unto me a reproach.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
I made sackcloth also my garment, and I became a byword unto them.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
They that sit in the gate talk of me; and I am the song of the drunkards.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
But as for me, let my prayer be unto Thee, O LORD, in an acceptable time; O God, in the abundance of Thy mercy, answer me with the truth of Thy salvation.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Deliver me out of the mire, and let me not sink; let me be delivered from them that hate me, and out of the deep waters.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Let not the waterflood overwhelm me, neither let the deep swallow me up; and let not the pit shut her mouth upon me.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Answer me, O LORD, for Thy mercy is good; according to the multitude of Thy compassions turn Thou unto me.
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
And hide not Thy face from Thy servant; for I am in distress; answer me speedily.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Draw nigh unto my soul, and redeem it; ransom me because of mine enemies.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Thou knowest my reproach, and my shame, and my confusion; mine adversaries are all before Thee.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Reproach hath broken my heart; and I am sore sick; and I looked for some to show compassion, but there was none; and for comforters, but I found none.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
Yea, they put poison into my food; and in my thirst they gave me vinegar to drink.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
Let their table before them become a snare; and when they are in peace, let it become a trap.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
Let their eyes be darkened, that they see not; and make their loins continually to totter.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Pour out Thine indignation upon them, and let the fierceness of Thine anger overtake them.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Let their encampment be desolate; let none dwell in their tents.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
For they persecute him whom Thou hast smitten; and they tell of the pain of those whom Thou hast wounded.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Add iniquity unto their iniquity; and let them not come into Thy righteousness.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Let them be blotted out of the book of the living, and not be written with the righteous.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
But I am afflicted and in pain; let Thy salvation, O God, set me up on high.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
I will praise the name of God with a song, and will magnify Him with thanksgiving.
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
And it shall please the LORD better than a bullock that hath horns and hoofs.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
The humble shall see it, and be glad; ye that seek after God, let your heart revive.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
For the LORD hearkeneth unto the needy, and despiseth not His prisoners.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Let heaven and earth praise Him, the seas, and every thing that moveth therein.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
For God will save Zion, and build the cities of Judah; and they shall abide there, and have it in possession.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
The seed also of His servants shall inherit it; and they that love His name shall dwell therein.
