Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
Unto the end, for them that shall be changed; for David. SAVE me, O God: for the waters are come in even unto my soul.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
I stick fast in the mire of the deep: and there is no sure standing. I am come into the depth of the sea: and a tempest hath overwhelmed me.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
I have laboured with crying; my jaws are become hoarse: my eyes have failed, whilst I hope in my God.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
They are multiplied above the hairs of my head, who hate me without cause. My enemies are grown strong who have wrongfully persecuted me: then did I pay that which I took not away.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
O God, thou knowest my foolishness; and my offences are not hidden from thee:
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Let not them be ashamed for me, who look for thee, O Lord, the Lord of hosts. Let them not be confounded on my account, who seek thee, O God of Israel.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
Because for thy sake I have borne reproach; shame hath covered my face.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
I am become a stranger to my brethren, and an alien to the sons of my mother.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
For the zeal of thy house hath eaten me up: and the reproaches of them that reproached thee are fallen upon me.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
And I covered my soul in fasting: and it was made a reproach to me.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
And I made haircloth my garment: and I became a byword to them.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
They that sat in the gate spoke against me: and they that drank wine made me their song.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
But as for me, my prayer is to thee, O Lord; for the time of thy good pleasure, O God. In the multitude of thy mercy hear me, in the truth of thy salvation.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Draw me out of the mire, that I may not stick fast: deliver me from them that hate me, and out of the deep waters.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Let not the tempest of water drown me, nor the deep swallow me up: and let not the pit shut her mouth upon me.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Hear me, O Lord, for thy mercy is kind; look upon me according to the multitude of thy tender mercies.
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
And turn not away thy face from thy servant: for I am in trouble, hear me speedily.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Attend to my soul, and deliver it: save me because of my enemies.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Thou knowest my reproach, and my confusion, and my shame.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
In thy sight are all they that afflict me; my heart hath expected reproach and misery. And I looked for one that would grieve together with me, but there was none: and for one that would comfort me, and I found none.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
And they gave me gall for my food, and in my thirst they gave me vinegar to drink.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
Let their table become as a snare before them, and a recompense, and a stumblingblock.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
Let their eyes be darkened that they see not; and their back bend thou down always.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Pour out thy indignation upon them: and let thy wrathful anger take hold of them.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Let their habitation be made desolate: and let there be none to dwell in their tabernacles.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
Because they have persecuted him whom thou hast smitten; and they have added to the grief of my wounds.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Add thou iniquity upon their iniquity: and let them not come into thy justice.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Let them be blotted out of the book of the living; and with the just let them not be written.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
But I am poor and sorrowful: thy salvation, O God, hath set me up.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
I will praise the name of God with a canticle: and I will magnify him with praise.
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
And it shall please God better than a young calf, that bringeth forth horns and hoofs.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
Let the poor see and rejoice: seek ye God, and your soul shall live.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
For the Lord hath heard the poor: and hath not despised his prisoners.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Let the heavens and the earth praise him; the sea, and every thing that creepeth therein.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
For God will save Sion, and the cities of Juda shall be built up. And they shall dwell there, and acquire it by inheritance.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
And the seed of his servants shall possess it; and they that love his name shall dwell therein.
