Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
For the end, [a Psalm] of David, for alternate [strains]. Save me, O God; for the waters have come in to my soul.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
I am stuck fast in deep mire, and there is no standing: I am come in to the depths of the sea, and a storm has overwhelmed me.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
I am weary [of] crying, my throat has become hoarse; mine eyes have failed by my waiting on my God.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
They that hate me without a cause are more than the hairs of my head: my enemies that persecute me unrighteously are strengthened: then I restored that which I took not away.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
O God, thou knowest my foolishness; and my transgressions are not hidden from thee.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Let not them that wait on thee, O Lord of hosts, be ashamed on my account: let not them that seek thee, be ashamed on my account, O God of Israel.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
For I have suffered reproach for thy sake; shame has covered my face.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
I became strange to my brethren, and a stranger to my mother's children.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
For the zeal of thine house has eaten me up; and the reproaches of them that reproached thee are fallen upon me.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
And I bowed down my soul with fasting, and that was made my reproach.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
And I put on sackcloth for my covering; and I became a proverb to them.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
They that sit in the gate talked against me, and they that drank wine sang against me.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
But I [will cry] to thee, O Lord, in my prayer; O God, it is a propitious time: in the multitude of thy mercy hear me, in the truth of thy salvation.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Save me from the mire, that I stick not [in it]: let me be delivered from them that hate me, and from the deep waters.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Let not the waterflood drown me, nor let the deep swallow me up; neither let the well shut its mouth upon me.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Hear me, O Lord; for thy mercy is good: according to the multitude of thy compassions look upon me.
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
And turn not away thy face from thy servant; for I am afflicted: hear me speedily.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Draw nigh to my soul and redeem it: deliver me because of mine enemies.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
For thou knowest my reproach, and my shame, and my confusion; all that afflict me are before thee.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
My soul has waited for reproach and misery; and I waited for one to grieve with me, but there was none; and for one to comfort me, but I found none.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
They gave [me] also gall for my food, and made me drink vinegar for my thirst.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
Let their table before them be for a snare, and for a recompense, and for a stumbling-block.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
Let their eyes be darkened that they should not see; and bow down their back continually.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Pour out thy wrath upon them, and let the fury of thine anger take hold on them.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Let their habitation be made desolate; and let there be no inhabitant in their tents:
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
Because they persecuted him whom thou hast smitten; and they have added to the grief of my wounds.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Add iniquity to their iniquity; and let them not come into thy righteousness.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Let them be blotted out of the book of the living, and let them not be written with the righteous.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
I am poor and sorrowful; but the salvation of thy countenance has helped me.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
I will praise the name of my God with a song, I will magnify him with praise;
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
and [this] shall please God more than a young calf having horns and hoofs.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
Let the poor see and rejoice; seek the Lord diligently, and ye shall live.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
For the Lord hears the poor, and does not set at nought his fettered ones.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Let the heavens and the earth raise him, the sea, and all things moving in them.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
For God will save Sion, and the cities of Judea shall be built; and [men] shall dwell there, and inherit it.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
And the seed of his servants shall possess it, and they that love his name shall dwell therein.
