Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
Save me, O God, for the waters have come in to my soul.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
I sink in deep mire where there is no standing. I have come into deep waters, where the floods overflow me.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
I am weary with my crying. My throat is dried. My eyes fail while I wait for my God.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Those who hate me without a cause are more than the hairs of my head. Those who would cut me off, being my enemies wrongfully, are mighty. That which I took not away I have to restore.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
O God, thou know my foolishness, and my sins are not hid from thee.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Let not those who wait for thee be put to shame through me, O lord Jehovah of hosts. Let not those who seek thee be brought to dishonor through me, O God of Israel.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
Because for thy sake I have borne reproach, shame has covered my face.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
I have become a stranger to my brothers, and an alien to my mother's sons.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
For the zeal of thy house has eaten me up, and the reproaches of those who reproach thee have fallen upon me.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
When I wept in my soul with fasting, that was to my reproach.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
When I made sackcloth my clothing, I became a byword to them.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
Those who sit in the gate talk of me, and I am the song of the drunkards.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
But as for me, my prayer is to thee, O Jehovah. In an acceptable time, O God, in the abundance of thy loving kindness, answer me in the truth of thy salvation.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Deliver me out of the mire, and let me not sink. Let me be delivered from those who hate me, and out of the deep waters.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Let not the water flood overwhelm me, nor let the deep swallow me up. And let not the pit shut its mouth upon me.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Answer me, O Jehovah, for thy loving kindness is good. According to the multitude of thy tender mercies turn thou to me,
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
and hide not thy face from thy servant, for I am in distress. Answer me speedily.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Draw near to my soul, and redeem it. Ransom me because of my enemies.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Thou know my reproach, and my shame, and my dishonor. My adversaries are all before thee.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Reproach has broken my heart, and I am full of heaviness. And I looked for some to take pity, but there was none, and for comforters, but I found none.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
They also gave me gall for my food, and in my thirst they gave me vinegar to drink.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
Let their table before them become a snare, and when they are in peace, a trap, and for a stumbling block, and for a retribution to them.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
Let their eyes be darkened, so that they cannot see, and bow down their back continually.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Pour out thine indignation upon them, and let the fierceness of thine anger overtake them.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Let their habitation be desolate. Let none dwell in their tents.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
For they persecute him whom thou have smitten, and they tell of the sorrow of those whom thou have wounded.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Add iniquity to their iniquity, and let them not come into thy righteousness.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Let them be blotted out of the book of life, and not be written with the righteous.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
But I am poor and sorrowful. Let thy salvation, O God, set me up on high.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
I will praise the name of God with a song, and will magnify him with thanksgiving,
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
and it will please Jehovah better than an ox, or a bullock that has horns and hoofs.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
The meek have seen it, and are glad. Ye who seek after God, let your heart live.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
For Jehovah hears the needy, and does not despise his prisoners.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Let heaven and earth praise him, the seas, and everything that moves therein.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
For God will save Zion, and build the cities of Judah. And they shall abide there, and have it in possession.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
The seed also of his servants shall inherit it, and those who love his name shall dwell therein.
