Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
Til Sangmesteren; til „Lillierne”; af David.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
Gud frels mig; thi Vandene ere komne indtil Sjælen.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
Jeg er sunken i Dybets Dynd, hvor man ej kan fæste Fod; jeg er kommen i Vandenes Dyb, og Strømmen overskyller mig.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Jeg er bleven træt af det, jeg har raabt, min Strube er hæs; mine Øjne ere fortærede, idet jeg venter paa min Gud.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
Flere end Haar paa mit Hoved ere de, som hade mig uden Aarsag; mægtige ere de, som søge at udrydde mig, mine Fjender uden Skel; jeg maa gengive det, jeg ikke har røvet.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Gud! du ved min Daarlighed, og min Skyld er ikke dulgt for dig.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
Lad ikke dem, som bie efter dig, Herre, Herre Zebaoth! beskæmmes ved mig; lad ikke dem, som søge dig, Israels Gud, blive forhaanede ved mig.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
Thi jeg bærer Forhaanelse for din Skyld; Skændsel har skjult mit Ansigt.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
Jeg er bleven fremmed for mine Brødre og en Udlænding for min Moders Børn.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
Thi Nidkærhed for dit Hus har fortæret mig, og deres Forhaanelser, som dig forhaane, ere faldne paa mig.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
Og jeg græd min Sjæl ud under Faste; men det blev mig til Forhaanelser.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
Og jeg brugte Sæk til mit Klædebon, og jeg blev dem til et Ordsprog.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
De, som sidde i Porten, snakke om mig, og de, som drikke stærk Drik, synge Viser om mig.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Men jeg henflyr med min Bøn til dig, Herre! i Naadens Tid, o Gud! efter din megen Miskundhed: Bønhør mig for din Frelses Sandheds Skyld!
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Frels mig af Dyndet, at jeg ikke synker; lad mig frelses fra mine Avindsmænd og fra Vandenes Dyb!
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Lad Vandstrømmene ikke overskylle mig, ej heller Dybet sluge mig; lad og I ikke Hulen lukke sin Mund over mig!
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
Bønhør mig, Herre! thi din Miskundhed er god; vend dit Ansigt til mig efter din store Barmhjertighed!
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Og skjul ikke dit Ansigt for din Tjener; thi jeg er angest, skynd dig, bønhør mig!
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Hold dig nær til min Sjæl, genløs den, udfri mig for mine Fjenders Skyld!
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Du kender min Forhaanelse og min Skam og min Skændsel; alle mine Modstandere ere aabenbare for dig.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
Forhaanelse har brudt mit Hjerte, og jeg blev svag; og jeg ventede paa Medynk, men der var ingen, og paa Trøstere; men jeg fandt ikke nogen.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
Og de gave mig Galde at æde og Eddike at drikke i min Tørst.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
Deres Bord blive foran dem til en Strikke og til en Snare, naar de ere trygge.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Lad deres Øjne formørkes, at de ikke se, og lad deres Lænder altid rave!
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Udøs din Harme over dem, og lad din brændende Vrede gribe dem!
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
Deres Bolig vorde øde; ingen være, som bor i deres Telte.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Thi de forfølge den, som du har slaget, og de fortælle om deres Pine, som du har saaret.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Læg Skyld til deres Skyld, og lad dem ikke komme til din Retfærdighed!
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
Lad dem udslettes af de levendes Bog, og lad dem ikke opskrives med de retfærdige!
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
Dog, jeg er elendig og har Smerte; Gud! lad din Frelse ophøje mig.
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
Jeg vil love Guds Navn med Sang, og jeg vil storlig ære ham med Taksigelse.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
Og det skal bedre behage Herren end en ung Okse med Horn og Klove.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
De sagtmodige have set det, de skulle glæde sig; I, som søge Gud — og eders Hjerte leve op!
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Thi Herren hører de fattige og foragter ikke sin bundne.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
Himmel og Jord skulle love ham, Havet og alt det, som vrimler derudi!
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
Thi Gud skal frelse Zion og bygge Judas Stæder, og man skal bo der og eje det. Og hans Tjeneres Sæd skal arve det, og de, som elskede hans Navn, skulle bo derudi.
