Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
Zborovođi. Po napjevu “Ljiljani”. Davidov. Spasi me, Bože: vode mi dođoše do grla!
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
U duboko blato zapadoh i nemam kamo nogu staviti; u duboku tonem vodu, pokrivaju me valovi.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
Iznemogoh od vikanja, grlo mi je promuklo, oči mi klonuše Boga mog čekajuć'.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Brojniji su od vlasi na glavi mojoj oni koji me mrze nizašto. Tvrđi su od kostiju mojih oni što mi se nepravedno protive: zar mogu vratiti što nisam oteo?
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
Bože, ti znadeš bezumnost moju, moji ti grijesi nisu sakriti.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
Nek' se ne postide zbog mene koji se u te uzdaju, Gospode, Jahve nad Vojskama! Neka se ne posrame zbog mene koji traže tebe, Bože Izraelov!
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
Jer zbog tebe podnesoh pogrdu, i stid mi pokri lice.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
Tuđinac postadoh braći i stranac djeci majke svoje.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
Jer me izjela revnost za Dom tvoj i poruge onih koji se rugaju tebi padoše na me.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
Dušu sam postom mučio, okrenulo mi se u ruglo.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
Uzeh kostrijet za haljinu, i postah im igračka.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
Koji sjede na vratima protiv mene govore, vinopije mi rugalice poju.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
No tebi se molim, Jahve, u vrijeme milosti, Bože; po velikoj dobroti svojoj ti me usliši po svojoj vjernoj pomoći!
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Izvuci me iz blata da ne potonem, od onih koji me mrze izbavi me - iz voda dubokih.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
Nek' me ne pokriju valovi, nek' me ne proguta dubina, nek' bezdan ne zatvori usta nada mnom!
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Usliši me, Jahve, jer je dobrostiva milost tvoja, po velikom milosrđu pogledaj na me!
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
Ne sakrivaj lica pred slugom svojim; jer sam u stisci, usliši me brzo!
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Približi se duši mojoj i spasi je; zbog dušmana mojih oslobodi me!
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Ti mi znadeš porugu, stid i sramotu, pred tvojim su očima svi koji me muče.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Ruganje mi slomilo srce i klonuh; čekao sam da se tko sažali nada mnom, ali ga ne bi; i da me tko utješi, ali ga ne nađoh.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
U jelo mi žuči umiješaše, u mojoj me žeđi octom napojiše.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
Nek' im stol bude zamka, a žrtvene gozbe stupica!
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
Nek' im potamne oči da ne vide, nek' im bokovi zasvagda oslabe!
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Izlij na njih ljutinu, žar tvoga gnjeva nek' ih zahvati!
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Njihova kuća nek' opusti, u njihovu šatoru nek' nitko ne stanuje!
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
Jer su progonili koga ti pokara, bol povećaše onomu koga ti rani.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
Na njihovu krivnju krivnju još dodaj, ne opravdali se pred tobom!
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
Nek' budu izbrisani iz knjige živih, među pravednike neka se ne broje!
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
A ja sam jadnik i bolnik - nek' me štiti tvoja pomoć, o Bože!
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
Božje ću ime hvaliti popijevkom, hvalit ću ga zahvalnicom.
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
Bit će to milije Jahvi no bik žrtveni, milije nego junac s papcima i rozima.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
Gledajte, ubogi, i radujte se, nek' vam oživi srce, svima koji Boga tražite.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
Jer siromahe Jahve čuje, on ne prezire sužanja svojih.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Neka ga hvale nebesa i zemlja, mora i sve što se u njima miče.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
Jer Bog će spasiti Sion - on će sagradit' gradove Judine - tu će oni stanovat', imati baštinu.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
Baštinit će ga potomci slugu njegovih; prebivat će u njemu oni što ljube ime Božje.
