Псалми 68
1 За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, Нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
To the Chief Musician. David’s. A Melody, a Song. Let God arise, let his enemies be scattered, Yea let them that hate him flee before him:
2 Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
As smoke is driven about, Let them be driven about, —As wax is melted before a fire, Let the lawless perish before God.
3 А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, да! нека тържествуват твърде много.
But let, the righteous, be glad, let them exult before God, Yea let them rejoice with gladness.
4 Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм на Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.
Sing ye to God, Make music of his Name, —Lift up (a song), to him that rideth through the waste plains, —Since Yah is his name, exult ye before him.
5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.
The father of the fatherless, And the advocate of widows, Is God, in his holy habitation.
6 Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.
God, is he that causeth the solitary to dwell in a home, That bringeth out prisoners into prosperity, But, the rebellious, have made their habitation in a sunburnt land.
7 Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села)
O God! When thou camest forth before thy people, When thou didst stride through the wilderness, (Selah)
8 Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при божието присъствие, Самата оная Синайска планина се разтресе При присъствието на Бога, Израилевия Бог.
Earth, trembled, Yea, the heavens, dripped at the presence of God, —This Sinai—at the presence of God, the God of Israel.
9 Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепил.
A bounteous rain, dost thou shed abroad, O God, upon thine inheritance, When exhausted, thou thyself, hast supported it:
10 Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
Thy living host, have remained therein, Thou dost provide, in thy bounty, for the humbled ones—O God!
11 Господ издава дума за победа; Известителките за нея са голямо множество.
Let, My Lord, but give the word, The herald bands, will be a mighty host:
12 Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.
Kings of armies, they flee! they flee! And, she that stayeth at home, shall share the spoil.
13 Щете ли да лежите всред кошарите, Когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й са жълто злато?
Though ye rest between the folds, The wings of the dove, shall be covered with silver, And, her pinions, with green-shimmering gold.
14 Когато Всесилният разпръсне царе в тая земя, Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.
When the Almighty scattereth kings therein, It will gleam like snow in the gloom:
15 Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.
A mighty mountain, is the mountain of Bashan, A mountain of peaks, is the mountain of Bashan!—
16 Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в който Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава там до века,
Wherefore start ye up, ye mountains, ye peaks? The mountain God hath coveted for his habitation, Surely, Yahweh will inhabit it ever!
17 Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях във светилището, както бе в Синай.
The chariots of God, are two myriads—thousands repeated, My Lord, is among them Sinai, is in the sanctuary!
18 Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш като Господ Иеова.
Thou hast ascended on high, Thou hast led in procession a body of captives, Thou hast received gifts consisting of men, Yea even the rebellious, That, Yah, Elohim, might settle down to rest.
19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села)
Blessed be My Lord! Day by day, he beareth our burden for us, GOD himself, is our salvation. (Selah)
20 Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.
The GOD we have, is a GOD of saving deeds, And, due to Yahweh, My Lord, are escapes from death.
21 Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онези, които упорствува в престъпленията си.
Yea, God himself, will smite through the head of his foes, —The hairy crown of him that is marching on in his guilty deeds.
22 Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна враговете Си от морските дълбини;
Said My Lord, From Bashan, will I bring back, —I will bring back from the depths of the sea:
23 За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти.
That thou mayest bathe thy foot in blood, —The tongue of thy dogs, from the foes, hath its portion.
24 Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за светилището.
They have seen thy progress O God, The progress of my GOD, my king into the sanctuary:
25 Напред вървяха певците. Подир тях свирещите на инструменти Всред девици биещи тъпанчета
In front are the singers, Behind are the harpers, In the midst of damsels playing on timbrels:
26 В събранията благославяйте Бога; Благославяйте Господа, вие които сте от Израилевия източник.
In the congregations, bless ye God, My Lord, from among the called of Israel:
27 Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, и Нефталимовите първенци.
There, is Benjamin, the Diminutive—ruling them, The princes of Judah—their throng, The princes of Zebulun, The princes of Naphtali.
28 Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас
Thy God hath commanded thy strength, —The strength, O God, which thou hast wrought for us.
29 От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.
Because of thy temple above Jerusalem, Unto thee, shall kings bear along a gift—
30 Смъмри зверовете в тръстиката. Много бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.
Rebuke thou, The wild beast of the reeds, The herd of mighty oxen among the calves of the peoples—Each one bowing down with bars of silver, —Scatter thou the peoples, who in wars take delight.
31 Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.
Ambassadors come out of Egypt, The Ethiopian, eagerly stretcheth out his hands, unto God.
32 Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села)
Ye kingdoms of the earth, sing unto God, Praise in song Adonay. (Selah)
33 Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.
Unto him that rideth upon the most ancient heavens, Lo! he uttereth his voice, a voice of strength.
34 Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е защита над Израиля, И силата Му стига до облаците.
Ascribe ye strength unto God, —Over Israel, is his majesty, And his strength, in the skies. To be revered is God, for his sanctuary, —
35 Боже, от светилищата Си се явяваш страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете Си. Благословен да е Бог.
As for the GOD of Israel, he, is giving strength and abundant might to the people. Blessed be God!
