Псалми 68
1 За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, Нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
“To the chief musician, by David, a Psalm or song.” Oh that God would arise, that his enemies might be scattered, and those that hate him might flee before him.
2 Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
As smoke is driven off, so drive them away: as wax melteth before the fire, so let the wicked perish at the presence of God.
3 А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, да! нека тържествуват твърде много.
But the righteous shall rejoice; they shall exult before God: yea, they shall be exceedingly joyful.
4 Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм на Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.
Sing unto God, sing praises to his name; extol him who rideth upon the heavens: the Everlasting is his name, and rejoice before him.
5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.
A father of the fatherless, and a judge of the widows, is God in his holy habitation.
6 Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.
God places those who are solitary in the midst of their families: he bringeth out those who are bound unto happiness; but the rebellious dwell in a dry land.
7 Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села)
O God, when thou didst go forth before thy people, when thou didst tread along through the wilderness—Selah—
8 Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при божието присъствие, Самата оная Синайска планина се разтресе При присъствието на Бога, Израилевия Бог.
The earth quaked, also the heavens dropped at the presence of God, yea, this Sinai, at the presence of God, the God of Israel.
9 Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепил.
Rain of beneficence didst thou pour down, O God, whereby thou didst truly strengthen thy heritage, when it was weary.
10 Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
Thy assembly dwelt therein: thou didst prepare it with thy goodness for the afflicted [people]. O God,
11 Господ издава дума за победа; Известителките за нея са голямо множество.
The Lord gave [happy] tidings; they are published by the female messengers, a numerous host.
12 Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.
The kings of the armies flee away—flee away: yet she that tarried at home divideth the spoil.
13 Щете ли да лежите всред кошарите, Когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й са жълто злато?
When ye lie still between the folds [of your cattle], [ye will be like] the wings of the dove covered with sliver, and her pinions shining with flaming gold.
14 Когато Всесилният разпръсне царе в тая земя, Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.
When the Almighty scattered kings in the midst of her, then even in darkness shone light [as pure] as snow.
15 Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.
A mountain of God is the mount of Bashan; many peaks hath the mount of Bashan.
16 Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в който Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава там до века,
Why watch ye enviously, ye many-peaked mountains, yonder mountain which God hath chosen for his residence? yea, the Lord will also dwell [there] for ever.
17 Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях във светилището, както бе в Синай.
The chariots of God are two myriads; thousands of angels [follow him]: the Lord is among them: so is Sinai holy [among mountains].
18 Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш като Господ Иеова.
Thou didst ascend on high, lead away captives, receive gifts among men, yea, even the rebellious, to dwell among them. O Lord God.
19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села)
Blessed be the Lord; day by day he loadeth us [with benefits]; our God is our salvation. (Selah)
20 Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.
Our God is to us the God of salvation: and by the Eternal the Lord are the escapes from death.
21 Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онези, които упорствува в престъпленията си.
But God will crush the head of his enemies, the hairy skull of him who walketh in his guiltiness.
22 Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна враговете Си от морските дълбини;
The Lord hath said, From Bashan will I bring back, I will bring back from the depths of the sea:
23 За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти.
In order that thou mayest wade with thy feet in blood, feeding the tongue of thy dogs from the enemies' blood.
24 Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за светилището.
Men see thy goings forth, O God! the goings forth of my God, my King, into the sanctuary.
25 Напред вървяха певците. Подир тях свирещите на инструменти Всред девици биещи тъпанчета
First come singers, then follow players on instruments, in the midst of maidens playing on timbrels.
26 В събранията благославяйте Бога; Благославяйте Господа, вие които сте от Израилевия източник.
In assemblies bless ye God, [praise] the Lord, ye sprung from Israel's fountain.
27 Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, и Нефталимовите първенци.
There Benjamin the youngest leadeth them on, the princes of Judah in purple robes, the princes of Zebulun, the princes of Naphtali.
28 Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас
Thy God hath ordained the rule to thee: strengthen, O God, what thou hast wrought for us.
29 От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.
Because of thy temple over Jerusalem shall kings bring presents unto thee.
30 Смъмри зверовете в тръстиката. Много бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.
Rebuke the wild beasts hiding among the reeds, the troops of steers among the calves of nations, that hasten along with presents of silver. He scattereth nations that are eager for the fight.
31 Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.
Nobles will come out of Egypt: Ethiopia will stretch forth eagerly her hands unto God.
32 Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села)
Kingdoms of the earth, sing unto God; sing praises unto the Lord: (Selah)
33 Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.
To him who rideth over the highest heavens, of ancient days: hear! he sendeth forth his voice, the voice of might.
34 Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е защита над Израиля, И силата Му стига до облаците.
Ascribe ye strength unto God: his excellency is over Israel, and his strength is in the skies.
35 Боже, от светилищата Си се явяваш страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете Си. Благословен да е Бог.
Thou art tremendous, O God, from thy holy residences: O God of Israel, [thou art] he that givest strength and power unto [thy] people. Blessed be God.
