< Псалми 65 >
1 За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
Wɔde ma dwonkyerɛfo. Dawid dwom. Yɛn Nyankopɔn, ayeyi retwɛn wo wɔ Sion, na yebedi yɛn bɔ a yɛahyɛ wo no so.
2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
Wo a woyɛ mpaebɔ tiefo, wo nkyɛn na nnipa nyinaa bɛba.
3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
Bere a yɛn bɔne menee yɛn no, wo na wode yɛn mmarato kyɛɛ yɛn.
4 Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
Nhyira nka wɔn a wuyi wɔn ma wɔbɛn wo sɛ wɔntena wʼadiwo hɔ! Nneɛma pa a ɛwɔ wo fi ahyɛ yɛn ma, nea ɛwɔ wʼasɔredan kronkron mu no.
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море,
Wode trenee nnwuma a ɛyɛ nwonwa ma yɛn mmuae, Onyankopɔn, yɛn agyenkwa, asase so mmaa nyinaa anidaso ne po so akyirikyiri nso.
6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
Wonam wo tumi so yɛɛ mmepɔw de daa wʼahoɔden adi.
7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
Wudwudwoo po asorɔkye ano, asorɔkye no mmobɔwee, ne amanaman no hooyɛ.
8 Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
Wɔn a wɔte akyirikyiri no suro wʼanwonwade; faako a ade kye, nea anwummere yera, wofrɛ ahurusi nnwom wɔ hɔ.
9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:
Wohwɛ asase no gugu so nsu; woma no yɛ asase pa ma ɛboro so. Wode nsu hyɛ Onyankopɔn nsuwansuwa ma sɛnea ɛbɛma nnipa no aduan, efisɛ saa ne nea woahyɛ.
10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
Wofɔw nea woafuntum hɔ no fɔkyee na wokaa nkɔmoa no kataa so; wode nsu petee so ma no yɛɛ bɛtɛɛ na wuhyiraa so afifide.
11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
Wode nnɔbae bebree wiee afe no, na wo nteaseɛnam yɛɛ ma buu so.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;
Sare so nwura dɔɔso na anigye baa nkoko so.
13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
Nguankuw ahyɛ adidibea hɔ ma na awi akata aku no so; wɔbɔ ose, to ahosɛpɛw dwom.