Псалми 65
1 За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
Al maestro de coro. Salmo de David. Himno. A Ti, oh Dios, es debida la alabanza en Sión, y a Ti se han de cumplir los votos.
2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
A Ti, que oyes las plegarias, a Ti irá toda carne, a causa de los pecados.
3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
Prevalecen contra nosotros nuestras iniquidades, mas Tú las perdonas.
4 Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
Dichoso aquel a quien Tu elijas y atraigas, para que habite en tus atrios. Nos hartaremos de los bienes de tu casa y de la santidad de tu Templo.
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море,
En tu justicia nos escuchas con estupendas señales, oh Dios salvador nuestro, esperanza de todos los confines de la tierra y de los más lejanos mares.
6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
Con tu fuerza consolidas los montes, revestido de poder.
7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
Sosiegas el furor de los mares, el estruendo de sus ondas y el tumulto de las naciones.
8 Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
Se estremecen ante tus portentos los que habitan los confines de la tierra. Tú llenas de alegría el Oriente y el Occidente.
9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:
Has visitado la tierra, la has embriagado y colmado de riquezas. El río de Dios rebosa de aguas; Tú preparas sus trigales, aparejando la tierra,
10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
regando sus surcos, y allanando sus terrones; las ablandas con lluvias, y fecundas sus gérmenes.
11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
Coronas de benignidad el año, y tus huellas destilan grosura.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;
Las praderas del desierto destilan, y los collados se visten de exultación.
13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
Llenos están los campos de rebaños, y los valles se cubren de mieses; se alegran y cantan.
