Псалми 65
1 За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
Dem Sangmeister, ein Psalm Davids. Ein Lied.
2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
Dir gebührt, Elohim, in Zion ein Lobgesang, / Dir soll man Gelübde bezahlen.
3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
Du erhörest Gebete; / Drum kommen alle Menschen zu dir.
4 Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
Sind meine Sünden mir unerträglich — / Du wirst unsre Frevel vergeben.
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море,
Heil dem, den du erwählst und nahen lässest, / Daß er weile in deinen Höfen! / Laß uns deines Hauses Segen genießen, / Deines heiligen Tempels Segen!
6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
In Huld erhörst du uns furchtbar, Gott unsers Heils. / Dir vertraun alle Enden der Erde und fernen Meere.
7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
Er festigt die Berge durch seine Kraft, / Er ist umgürtet mit Stärke.
8 Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
Er stillet das Brausen des Meeres, seiner Wellen Gedröhn / Und das Tosen der Völker.
9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:
Drum zittern die fernsten Erdbewohner vor deinen Zeichen. / Ost und West erfüllst du mit Jubel.
10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
Du hast des Landes gedacht, ihm Fülle verliehn, / Es mit Reichtum begabt. / Der Bach Elohims war mit Wasser gefüllt. / Du hast den Menschen Getreide geschenkt, / Hast das Land so fruchtbar gemacht.
11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
Des Erdreichs Furchen hast du getränkt, seine Schollen erweicht, / Es durch Regen gelockert / Und sein Gewächs gesegnet.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;
Du hast das Jahr deiner Güte gekrönt, / Und deine Geleise triefen von Fett.
13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
Es triefen die Auen der Steppe, / Mit Jubel die Hügel sich gürten. Es sind die Fluren mit Herden bedeckt, / Die Täler mit Korn gehüllt — / Alles jauchzet und singt!
