Псалми 65
1 За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
Au maître de chant. Psaume de David. Cantique. A toi est due la louange, ô Dieu, dans Sion; c’est en ton honneur qu’on accomplit les vœux.
2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
O toi, qui écoutes la prière, tous les hommes viennent à toi.
3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
Un amas d’iniquités pesait sur moi: tu pardonnes nos transgressions.
4 Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
Heureux celui que tu choisis et que tu rapproches de toi, pour qu’il habite dans tes parvis! Puissions-nous être rassasiés des biens de ta maison, de ton saint temple!
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море,
Par des prodiges, tu nous exauces dans ta justice, Dieu de notre salut, espoir des extrémités de la terre, et des mers lointaines.
6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
— Il affermit les montagnes par sa force, il est ceint de sa puissance;
7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
il apaise la fureur des mers, la fureur de leurs flots, et le tumulte des peuples. —
8 Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
Les habitants des pays lointains craignent devant tes prodiges, tu réjouis les extrémités, l’Orient et l’Occident.
9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:
Tu as visité la terre pour lui donner l’abondance, tu la combles de richesses; la source divine est remplie d’eau: tu prépares le blé, quand tu la fertilises ainsi.
10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
Arrosant ses sillons, aplanissant ses mottes, tu l’amollis par des ondées, tu bénis ses germes.
11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
Tu couronnes l’année de tes bienfaits, sur tes pas ruisselle la graisse.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;
Les pâturages du désert sont abreuvés, et les collines se revêtent d’allégresse.
13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
Les prairies se couvrent de troupeaux, et les vallées se parent d’épis; tout se réjouit et chante.
