Псалми 65
1 За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
“For the leader of the music. A psalm of David.” To thee belongeth trust, to thee praise, O God in Zion! And to thee shall the vow be performed!
2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
O Thou that hearest prayer! To thee shall all flesh come!
3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
My iniquities are heavy upon me; But thou wilt forgive our transgressions!
4 Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
Happy is he whom thou choosest, And bringest near thee to dwell in thy courts! May we be satisfied with the blessings of thy house, Thy holy temple!
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море,
By wonderful deeds dost thou answer us in thy goodness, O God, our salvation! Who art the confidence of all the ends of the earth, And of the most distant seas!
6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
Thou makest fast the mountains by thy power, Being girded with strength!
7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
Thou stillest the roar of the sea, The roar of its waves, And the tumult of the nations.
8 Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
They who dwell in the ends of the earth are awed by thy signs; Thou makest the outgoings of the morning and of the evening to rejoice!
9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:
Thou visitest the earth and waterest it; Thou enrichest it exceedingly; The river of God is full of water. Thou suppliest the earth with corn, When thou hast thus prepared it.
10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
Thou waterest its furrows, And breakest down its ridges; Thou makest it soft with showers, And blessest its increase.
11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
Thou crownest the year with thy goodness; Thy footsteps drop fruitfulness;
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;
They drop it upon the pastures of the wilderness, And the hills are girded with gladness.
13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
The pastures are clothed with flocks, And the valleys are covered with corn; They shout, yea, they sing for joy.
