Псалми 65
1 За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
“To the chief musician, a psalm [and] song of David.” For thee praise is waiting, O God, in Zion: and unto thee shall vows be paid.
2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
O thou that hearest prayer, unto thee all flesh shall come.
3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
The iniquitous things have become too mighty for me: our transgressions—these wilt thou wipe away.
4 Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
Happy is he whom thou choosest, and causest to approach, that he may dwell in thy courts: let us be satisfied with the happiness of thy house, the holiness of thy temple.
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море,
With terrific deeds in righteousness wilt thou answer us, O God of our salvation, who art the confidence of all the ends of the earth, and of the sea, that are far away;
6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
Who setteth firmly the mountains by his power, who is girded with might;
7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
Who assuageth the roaring of the seas, the roaring of their waves, and the tumult of nations.
8 Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
And they that dwell in the uttermost parts are afraid of thy wondrous signs: the outgoings of the morning and evening thou causest to rejoice.
9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:
Thou hast thought of the earth, and waterest her abundantly; thou greatly enrichest her; the brook of God is full of water: thou preparest their corn, when thou hast thus prepared her.
10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
Watering her furrows abundantly, smoothing down her ridges, thou softenest her with showers; thou blessest her growth.
11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
Thou hast crowned the year of thy goodness; and thy tracks drop fatness:
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;
The pastures of the wilderness are dropping [with plenty]: and the hills are girt with gladness.
13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
The meadows are clothed with flocks, and the valleys are enveloped with corn: men shout for joy, [yea, ] they also sing.
