< Псалми 65 >
1 За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
For the Leader. A Psalm. A Song of David. Praise waiteth for Thee, O God, in Zion; and unto Thee the vow is performed.
2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
O Thou that hearest prayer, unto Thee doth all flesh come.
3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
The tale of iniquities is too heavy for me; as for our transgressions, Thou wilt pardon them.
4 Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
Happy is the man whom Thou choosest, and bringest near, that he may dwell in Thy courts; may we be satisfied with the goodness of Thy house, the holy place of Thy temple!
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море,
With wondrous works dost Thou answer us in righteousness, O God of our salvation; Thou the confidence of all the ends of the earth, and of the far distant seas;
6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
Who by Thy strength settest fast the mountains, who art girded about with might;
7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
Who stillest the roaring of the seas, the roaring of their waves, and the tumult of the peoples;
8 Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
So that they that dwell in the uttermost parts stand in awe of Thy signs; Thou makest the outgoings of the morning and evening to rejoice.
9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:
Thou hast remembered the earth, and watered her, greatly enriching her, with the river of God that is full of water; Thou preparest them corn, for so preparest Thou her.
10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
Watering her ridges abundantly, settling down the furrows thereof, Thou makest her soft with showers; Thou blessest the growth thereof.
11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
Thou crownest the year with Thy goodness; and Thy paths drop fatness.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;
The pastures of the wilderness do drop; and the hills are girded with joy.
13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
The meadows are clothed with flocks; the valleys also are covered over with corn; they shout for joy, yea, they sing.