Псалми 63

1 Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня. Боже, Ти си мой Бог; от ранина те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.

Dāvida dziesma, kad viņš bija Jūda tuksnesī. Ak Dievs! Tu esi mans stiprais Dievs, Tevi es meklēju pašā rītā, pēc Tevis slāpst manai dvēselei, pēc Tevis ilgojās mana miesa sausā un izkaltušā zemē, kur ūdens nav.

2 Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.

Tā es svētā vietā pēc Tevis esmu skatījies, redzēt Tavu spēku un Tavu godību.

3 Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.

Jo Tava žēlastība ir labāka nekā dzīvība; manas lūpas Tevi slavē.

4 Така ще те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.

Tā es Tevi gribētu teikt mūžam, un pacelt savas rokas Tavā Vārdā.

5 Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще Те славословят устата ми.

Tad mana dvēsele taptu paēdināta kā ar taukumiem un gardumiem, un mana mute Tevi slavētu ar priecīgām lūpām.

6 Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;

Es Tevi pieminu apguldamies, un uzmozdamies es domāju uz Tevi.

7 Понеже Ти си бил немощ на мене, И под сянката на твоите крила ще се радвам.

Jo Tu esi mans palīgs, un Tavu spārnu pavēnī es dziedāšu priecīgi.

8 Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

Mana dvēsele Tev pieķeras, Tava labā roka mani tura.

9 А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.

Bet tie, kas manu dvēseli meklē izpostīt, nogrims pašos zemes dziļumos.

10 Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.

Tos nodos zobena asmenim un tie būs lapsām par barību.

11 А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото име, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.

Bet ķēniņš priecāsies iekš Dieva; kas pie tā zvēr, tas lielīsies; jo melkuļu mute taps aizbāzta.