Псалми 60
1 За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
Au maître-chantre. — Sur «Le lys du témoignage»!- Poème didactique de David, lorsqu'il fit la guerre aux Syriens de Mésopotamie et aux Syriens de Tsoba, et que Joab revint et défit douze mille Édomites dans la Vallée du Sel. O Dieu, tu nous as rejetés, tu nous as dispersés; Tu t'es irrité: relève-nous!
2 Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
Tu as fait trembler la terre, tu l'as déchirée: Répare ses brèches; car elle est ébranlée.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
Tu as fait voir à ton peuple de dures épreuves. Tu nous as abreuvés d'un vin qui donne le vertige;
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села)
Mais tu as donné, à ceux qui te craignent, un étendard. Afin qu'ils se lèvent au nom de la vérité. (Pause)
5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
Pour que tes bien-aimés soient délivrés. Sauve-nous par ta main droite, et exauce-nous!
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
Dieu l'a déclaré dans son sanctuaire: «Je triompherai: Sichem sera ma part; Je mesurerai au cordeau la vallée de Succoth;
7 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
Galaad est à moi; à moi Manassé; Éphraïm est le rempart de ma tête; Juda est mon sceptre.
8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
Moab est le bassin dans lequel je me lave; Sur Édom je jette ma sandale. Terre des Philistins, pousse des cris en mon honneur!»
9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
Qui me conduira dans la ville forte? Qui me mènera jusqu'au pays d'Édom?
10 Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
N'est-ce pas toi, ô Dieu, qui nous avais rejetés. Toi-même, ô Dieu, qui ne sortais plus à la tête de nos armées?
11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
Viens à notre secours, Pour que nous puissions échapper à la détresse! Le secours de l'homme n'est que vanité.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Avec Dieu nous accomplirons des exploits. Et c'est lui qui écrasera nos adversaires.
