Псалми 60
1 За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
Jusqu'à la Fin, pour ceux qui seront transformés, avec cette inscription de David: Instruction, Lorsqu'il incendia la Mésopotamie syrienne et la Syrie de Sobal, et que Joab revint, et qu'il tailla en pièces douze mille hommes dans le val des salines. O Dieu, tu nous as repoussés, tu nous as détruits, toi tu t'es mis en colère; puis tu as eu pitié de nous.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
Tu as ébranlé la terre, et tu l'as troublée; guéris ses meurtrissures, car elle a tremblé.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
Tu as montré ta sévérité à ton peuple; tu nous as fait boire le vin de la componction.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села)
Tu as donné un signe à ceux qui te craignent pour qu'ils échappent aux atteintes de l'arc. Afin que tes bien-aimés soient délivrés,
5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
Sauve-moi par ta droite, et exauce-moi.
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
Dieu a parlé en son saint temple; je me réjouirai, et je partagerai Sichem, et je mesurerai le val des Tabernacles.
7 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
A moi est Galaad, à moi Manassé; Ephraïm est l'appui de ma tête, Juda est mon roi,
8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
Et Moab, le vase de mon espérance; je poserai ma sandale sur l'Idumée; les étrangers me sont soumis.
9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
Qui me ramènera dans la ville forte? Qui me guidera jusqu'à la terre d'Edom?
10 Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
N'est-ce pas toi, qui nous avais repoussés, ô Dieu, qui ne sortais plus à la tête de nos armées?
11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
Donne-nous ton secours pour nous tirer de nos tribulations; car il est vain le salut qui vient de l'homme.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
En Dieu nous mettrons notre force, et lui-même réduira à néant nos ennemis.
