Псалми 60
1 За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
Au maître de chant. Sur le Lys du témoignage. Hymne de David, à enseigner. Lorsqu'il fit la guerre aux Syriens de Mésopotamie et aux Syriens de Soba, et que Joab revint et battit Edom dans la vallée du Sel, lui tuant douze mille hommes. O Dieu, tu nous as rejetés, tu nous as dispersés: tu étais irrité: rends-nous ta faveur!
2 Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
Tu as ébranlé le pays, tu l'as déchiré: répare ses brèches, car il chancelle!
3 Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
Tu as fait voir à ton peuple de rudes épreuves, tu nous as fait boire un vin de vertige.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села)
Mais tu as donné à ceux qui te craignent une bannière, afin qu'elle s'élève à cause de ta vérité. — Séla.
5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
Afin que tes bien-aimés soient délivrés, sauve par ta droite, et exauce-moi.
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
Dieu a parlé dans sa sainteté: " Je tressaillirai de joie. J'aurai Sichem en partage, et je mesurerai la vallée de Succoth.
7 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
Galaad est à moi, à moi Manassé! Ephraïm est l'armure de ma tête, et Juda mon sceptre.
8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
Moab est le bassin où je me lave; sur Edom je jette ma sandale; terre des Philistins, pousse des acclamations en mon honneur! "
9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
Qui me mènera à la ville forte? Qui me conduira à Edom?
10 Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
N'est-ce pas toi, ô Dieu, qui nous avais rejetés, ô Dieu, qui ne sortais plus avec nos armées?
11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
Prête-nous ton secours contre l'oppresseur! Le secours de l'homme n'est que vanité.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Avec Dieu nous accomplirons des exploits; il écrasera nos ennemis.
