< Псалми 60 >

1 За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
To the Overseer. — 'Concerning the Lily of Testimony,' a secret treasure of David, to teach, in his striving with Aram-Naharaim, and with Aram-Zobah, and Joab turneth back and smiteth Edom in the valley of Salt — twelve thousand. O God, Thou hadst cast us off, Thou hadst broken us — hadst been angry! — Thou dost turn back to us.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
Thou hast caused the land to tremble, Thou hast broken it, Heal its breaches, for it hath moved.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
Thou hast shewn Thy people a hard thing, Thou hast caused us to drink wine of trembling.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села)
Thou hast given to those fearing thee an ensign. To be lifted up as an ensign Because of truth. (Selah)
5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
That Thy beloved ones may be drawn out, Save [with] Thy right hand, and answer us.
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
God hath spoken in His holiness: I exult — I apportion Shechem, And the valley of Succoth I measure,
7 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
Mine [is] Gilead, and mine [is] Manasseh, And Ephraim [is] the strength of my head, Judah [is] my lawgiver,
8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
Moab [is] my pot for washing, over Edom I cast my shoe, Shout, concerning me, O Philistia.
9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
Who doth bring me [to] a city of bulwarks? Who hath led me unto Edom?
10 Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
Is it not Thou, O God? hast Thou cast us off? And dost Thou not go forth, O God, with our hosts!
11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
Give to us help from adversity, And vain [is] the deliverance of man.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
In God we do mightily, And He treadeth down our adversaries!

< Псалми 60 >