Псалми 60
1 За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
For the Chief Musician. To the tune of “The Lily of the Covenant.” A teaching poem by David, when he fought with Aram Naharaim and with Aram Zobah, and Joab returned, and killed twelve thousand of Edom in the Valley of Salt. God, you have rejected us. You have broken us down. You have been angry. Restore us, again.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
You have made the land tremble. You have torn it. Mend its fractures, for it quakes.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
You have shown your people hard things. You have made us drink the wine that makes us stagger.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села)
You have given a banner to those who fear you, that it may be displayed because of the truth. (Selah)
5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
So that your beloved may be delivered, save with your right hand, and answer us.
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
God has spoken from his sanctuary: “I will triumph. I will divide Shechem, and measure out the valley of Succoth.
7 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
Gilead is mine, and Manasseh is mine. Ephraim also is the defense of my head. Judah is my scepter.
8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
Moab is my wash basin. I will throw my sandal on Edom. I shout in triumph over Philistia.”
9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
Who will bring me into the strong city? Who has led me to Edom?
10 Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
Haven’t you, God, rejected us? You don’t go out with our armies, God.
11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
Give us help against the adversary, for the help of man is vain.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Through God we will do valiantly, for it is he who will tread down our adversaries.
