Псалми 60
1 За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
“For the leader of the music; upon the Shushan-Eduth; a psalm of David for instruction; when he was at strife with the Syrians of Mesopotamia, and the Syrians of Zoba; when Joab returned, and smote twelve thousand Edomites in the valley of Salt.” O God! thou hast forsaken us; thou hast broken us in pieces; Thou hast been angry! O revive us again!
2 Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
Thou hast made the land tremble; thou hast rent it; O heal its breaches, for it tottereth!
3 Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
Thou hast caused thy people to see hard things; Thou hast made us drink the wine of reeling.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села)
Lift up a banner for them that fear thee, For the sake of thy faithfulness, that they may escape!
5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
That thy beloved may be delivered, Save with thy right hand, and answer me!
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
God promiseth in his holiness; I will rejoice; I shall yet divide Shechem, And measure out the valley of Succoth.
7 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
Gilead shall be mine, and mine Manasseh; Ephraim shall be my helmet, And Judah my sceptre;
8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
Moab shall be my wash-bowl; Upon Edom shall I cast my shoe; I shall triumph over Philistia!
9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
Who will bring me to the strong city? Who will lead me into Edom?
10 Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
Wilt not thou, O God! who didst forsake us, And didst not go forth with our armies?
11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
Give us thine aid in our distress, For vain is the help of man!
12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Through God we shall do valiantly; For he will tread down our enemies.
