Псалми 60
1 За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
To the chief Musician upon Shushan-eduth, Michtam of David, to teach; when he strove with Aram-naharaim and with Aram-zobah, when Joab returned, and smote of Edom in the valley of salt twelve thousand. O God, thou hast cast us off, thou hast scattered us, thou hast been displeased; O turn thyself to us again.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
Thou hast made the earth to tremble; thou hast broken it: heal the breaches thereof; for it shaketh.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
Thou hast shewed thy people hard things: thou hast made us to drink the wine of astonishment.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села)
Thou hast given a banner to them that fear thee, that it may be displayed because of the truth. (Selah)
5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
That thy beloved may be delivered; save [with] thy right hand, and hear me.
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
God hath spoken in his holiness; I will rejoice, I will divide Shechem, and mete out the valley of Succoth.
7 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
Gilead [is] mine, and Manasseh [is] mine; Ephraim also [is] the strength of mine head; Judah [is] my lawgiver;
8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
Moab [is] my washpot; over Edom will I cast out my shoe: Philistia, triumph thou because of me.
9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
Who will bring me [into] the strong city? who will lead me into Edom?
10 Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
[Wilt] not thou, O God, [which] hadst cast us off? and [thou], O God, [which] didst not go out with our armies?
11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
Give us help from trouble: for vain [is] the help of man.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Through God we shall do valiantly: for he [it is that] shall tread down our enemies.
