Псалми 59
1 За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
Избави ме од непријатеља мојих, Боже мој, и од оних, што устају на ме, заклони ме.
2 Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
Избави ме од оних који чине безакоње, и од крвопија сачувај ме.
3 Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
Ево, зло намишљају души мојој, скупљају се на ме силни, без кривице моје и без греха мог, Господе.
4 Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.
Без кривице моје стечу се и оружају се; устани за мене, и гледај.
5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села)
Ти, Господе, Боже над војскама, Боже Израиљев, пробуди се, обиђи све ове народе, немој пожалити одметника.
6 Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
Нек се врате увече, лају као пси и иду око града.
7 Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
Ево руже језиком својим, мач им је у устима, јер, веле, ко ће чути?
8 Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
Али Ти ћеш се, Господе, смејати њима и посрамити све ове народе.
9 О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.
Они су јаки, али ја на Тебе погледам, јер си Ти Бог, чувар мој.
10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
Бог, који ме милује, иде преда мном, Бог ми даје без страха да гледам непријатеље своје.
11 Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.
Немој их побити, да не би заборавио народ мој; распи их силом својом и обори их, Господе, браничу наш,
12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
За грех уста њихових; за речи језика њиховог; нек се ухвате у охолости својој за клетву и лаж коју су говорили.
13 Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села)
Распи у гневу, распи, да их нема; и нека познају да Бог влада над Јаковом и до крајева земаљских.
14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
Нек се врате увече, лају као пси, и иду око града.
15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.
Нека тумарају тражећи хране, и не наситивши се нека ноћи проводе.
16 А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
А ја ћу певати силу Твоју, рано ујутру гласити милост Твоју; јер си ми био одбрана и уточиште у дан невоље моје.
17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.
Сило моја! Теби ћу певати, јер си Ти Бог чувар мој, Бог који ме милује.
