< Псалми 59 >
1 За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
To the Overseer. — 'Destroy not,' by David. — A secret treasure, in Saul's sending, and they watch the house to put him to death. Deliver me from mine enemies, O my God, From my withstanders set me on high.
2 Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
Deliver me from workers of iniquity, And from men of blood save me.
3 Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
For, lo, they laid wait for my soul, Assembled against me are strong ones, Not my transgression nor my sin, O Jehovah.
4 Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.
Without punishment they run and prepare themselves, Stir up to meet me, and see.
5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села)
And Thou, Jehovah, God of Hosts, God of Israel, Awake to inspect all the nations. Favour not any treacherous dealers of iniquity. (Selah)
6 Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
They turn back at evening, They make a noise like a dog, And go round about the city.
7 Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
Lo, they belch out with their mouths, Swords [are] in their lips, for 'Who heareth?'
8 Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
And Thou, O Jehovah dost laugh at them, Thou dost mock at all the nations.
9 О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.
O my Strength, unto Thee I take heed, For God [is] my tower — the God of my kindness.
10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
God doth go before me, He causeth me to look on mine enemies.
11 Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.
Slay them not, lest my people forget, Shake them by Thy strength, And bring them down, O Lord our shield.
12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
The sin of their mouth [is] a word of their lips, And they are captured in their pride, And from the curse and lying they recount.
13 Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села)
Consume in fury, consume and they are not, And they know that God is ruling in Jacob, To the ends of the earth. (Selah)
14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
And they turn back at evening, They make a noise like a dog, And they go round about the city.
15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.
They — they wander for food, If they are not satisfied — then they murmur.
16 А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
And I — I sing [of] Thy strength, And I sing at morn [of] Thy kindness, For thou hast been a tower to me, And a refuge for me in a day of adversity.
17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.
O my Strength, unto Thee I sing praise, For God [is] my tower, the God of my kindness!