Псалми 59
1 За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
Zborovođi. Po napjevu “Ne pogubi!” Davidov. Miktam. Kad je Šaul opkolio kuću da ubije Davida. Izbavi me od dušmana, Bože moj, zaštiti me od mojih protivnika!
2 Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
Izbavi me od bezakonika, od krvoloka spasi me!
3 Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
Jer evo: dušu moju vrebaju, na me ustadoše silnici. Nema na meni krivnje, o Jahve, ni grijeha:
4 Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.
bez moje krivnje na me nasrću. Probudi se! Dođi mi u pomoć i pogledaj,
5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села)
Jahve, Bože nad Vojskama, Bože Izraelov! Preni se, kazni sve pogane, podlacima nemoj se smilovati!
6 Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
Uvečer se vraćaju, reže poput pasa i trče po gradu.
7 Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
Gle, kako bljuju ustima; kletve su im na usnama i govore: “Tko nas čuje?”
8 Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
No, ti im se smiješ, o Jahve, i rugaš se poganima svima.
9 О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.
Jakosti moja, gledat ću na te, jer ti si, Bože, zaštita moja, Bog moj, milosrđe moje.
10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
Bog neka mi pohiti u susret, nek' me razveseli nad dušmanima mojim!
11 Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.
Pobij ih, Bože, da mi narod ne zavode, zbuni i obori ih jakošću svojom, štite naš, Gospodine.
12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
Grijeh je svaka riječ usta njihovih: nek se uhvate u svoju oholost, u kletve i laži što ih govore!
13 Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села)
Istrijebi ih u gnjevu, istrijebi da nestanu, nek' se zna da Bog vlada u Jakovu i do nakraj zemlje!
14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
Uvečer se vraćaju, reže poput pasa i trče po gradu.
15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.
Nek' lutaju okolo tražeći hranu; i kad se nasite, neka zavijaju.
16 А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
A ja ću opjevati silu tvoju i klicat ću jutrom milosrđu tvome, jer mi ti postade utočište i sklonište u dan nevolje.
17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.
Jakosti moja, tebi ću pjevati, jer ti si, Bože, zaštita moja, Bog moj, milosrđe moje.
