< Псалми 58 >
1 За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
Dāvida sirds dziesma. Dziedātāju vadonim, pēc: „nesamaitā.“Vai tad jūs esat mēmi, ka nerunājat taisnību un nepareizi tiesājat, jūs cilvēku bērni?
2 Не! в сърцето си вие вършите неправди. Размервате насилието на ръцете си по земята.
Tiešām, savā sirdī jūs darāt netaisnību virs zemes, ar savām rokām jūs dzenaties uz varas darbu.
3 Още от раждането си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят
Bezdievīgie maldās no mātes klēpja, kas melus runā, alojās no pašām mātes miesām.
4 Ядът им е като змийска отрова; Прилича на глухия аспид, който затиква ушите си,
Tiem ir tāds niknums kā čūsku dzelonis, kā kurlai odzei, kas savu ausi aizbāž,
5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.
Ka tā nedzird vārdotāja balsi, kas labi māk apvārdot.
6 Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.
Ak Dievs, salauzi viņiem zobus mutē, ak Kungs, izrauj jauno lauvu dzerokļus!
7 Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
Lai tie izšķīst kā ūdens, kas notek; kad tie uzvelk savas bultas, tad lai tās ir kā aplauztas,
8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; Като пометниче на жена, нека не видят слънцето.
Tā kā gliemezis, kas izkūst, tā lai tie izgaist tā kā sievas nelaikā dzimis bērns, tā lai tie neredz saules.
9 Преди да усетят котлите ви огъня от тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
Pirms jūsu ērkšķi dabūs asus galus, viņš tos aizraus dzīvus, kā ar karstu dusmību.
10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
Tas taisnais priecāsies, kad viņš redz atriebšanu, viņš mazgās savas kājas bezdievīgo asinīs.
11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.
Un cilvēki sacīs: tam taisnam būs augļi; tiešām, Dievs ir soģis virs zemes.