Псалми 58

1 За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

In finem, ne disperdas. David in tituli inscriptionem. [Si vere utique justitiam loquimini, recta judicate, filii hominum.

2 Не! в сърцето си вие вършите неправди. Размервате насилието на ръцете си по земята.

Etenim in corde iniquitates operamini; in terra injustitias manus vestræ concinnant.

3 Още от раждането си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

Alienati sunt peccatores a vulva; erraverunt ab utero: locuti sunt falsa.

4 Ядът им е като змийска отрова; Прилича на глухия аспид, който затиква ушите си,

Furor illis secundum similitudinem serpentis, sicut aspidis surdæ et obturantis aures suas,

5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

quæ non exaudiet vocem incantantium, et venefici incantantis sapienter.

6 Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

Deus conteret dentes eorum in ore ipsorum; molas leonum confringet Dominus.

7 Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

Ad nihilum devenient tamquam aqua decurrens; intendit arcum suum donec infirmentur.

8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; Като пометниче на жена, нека не видят слънцето.

Sicut cera quæ fluit auferentur; supercecidit ignis, et non viderunt solem.

9 Преди да усетят котлите ви огъня от тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

Priusquam intelligerent spinæ vestræ rhamnum, sicut viventes sic in ira absorbet eos.

10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

Lætabitur justus cum viderit vindictam; manus suas lavabit in sanguine peccatoris.

11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.

Et dicet homo: Si utique est fructus justo, utique est Deus judicans eos in terra.]