Псалми 57
1 За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! Под сянката но Твоите крила ще прибягна, Докато преминат тия бедствия.
Нәғмичиләрниң бешиға тапшурулуп, «Һалак қилмиғайсән» дегән аһаңда оқулсун дәп, Давут язған «Миқтам» күйи, (у Саул падишадин қечип, өңкүрдә йошурунувалған чағда йезилған): — И Худа, маңа шәпқәт көрсәткәйсән, Маңа шәпқәт көрсәткәйсән, Чүнки җеним Сени панаһим қилди. Мошу балаю-апәт өтүп кәткичә, қанатлириң сайисидә панаһ тапимән.
2 Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.
Худаға, йәни Һәммидин Алий Болғучиға, Өзүм үчүн һәммини орунлайдиған Тәңригә нида қилимән;
3 Ще прати от небесата и ще ме избави, Когато ме укорява оня, който иска да ме погълне. (Села) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
У әрштин ярдәм әвәтип мени қутқузиду; Маңа қарап нәпси йоғинап, мени қоғлаватқанларни У рәсва қилиду; (Селаһ) Худа Өз меһри-шәпқити вә һәқиқитини әвәтиду!
4 Душата ми е всред лъвовете; Лежа между пламнали човеци, Между човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.
Җеним ширлар арисида қалди; Мән нәпәси ялқун кәби болғанлар арисида ятимән! Адәм балилири — Уларниң чишлири нәйзә-оқлардур, Уларниң тили — өткүр қиличтур!
5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.
И Худа, әршләрдин жуқури улуқланғайсән, Шан-шәривиң йәр йүзини қаплиғай!
6 Мрежи приготви за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред тия. (Села)
Улар қәдәмлиримгә тор қурди; Җеним егилип кәтти; Улар мениң йолумға орәк колиған еди, Лекин өзлири ичигә чүшүп кәтти.
7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а ще славословя.
Ирадәм чиң, и Худа, ирадәм чиң; Мән мәдһийә нахшиларни ейтип, Бәрһәқ Сени күйләймән!
8 Събуди се, душе моя; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
Ойған, и роһум! И нәғмә-сазлирим, ойған! Мән сәһәр қуяшиниму ойғитимән!
9 Ще те хваля, Господи, между племената; Ще те славословя между народите.
Мән хәлиқ-милләтләр арисида сени улуқлаймән, и Рәб; Әлләр арисида Сени күйләймән!
10 Защото Твоята милост е велика дори до небесата. И Твоята вярност до облаците.
Чүнки өзгәрмәс муһәббитиң әршләргә йәткидәк улуқдур; Һәқиқитиң булутларға тақашти.
11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.
И Худа, әршләрдин жуқури улуқланғайсән, Шан-шәривиң йәр йүзини қаплиғай!
