Псалми 56
1 За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
Ten misericordia de mí, o! Dios; porque me traga el hombre; cada día batallándome aprieta.
2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
Tráganme mis enemigos cada día: porque muchos son los que pelean contra mí, o! Altísimo.
3 Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.
De día temo: mas yo en ti confío.
4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
En Dios alabaré su palabra: en Dios he confiado, no temeré lo que la carne me hará.
5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
Todos los días me contristan mis negocios: contra mí son todos sus pensamientos para mal.
6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
Congréganse, escóndense, ellos miran atentamente mis pisadas esperando mi alma.
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
¿Por la iniquidad escaparán ellos? o! Dios, derriba los pueblos con furor.
8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?
Mis huidas has contado tú; pon mis lágrimas en tu odre, ciertamente en tu libro.
9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
Entonces serán vueltos atrás mis enemigos el día que yo clamare: en esto conozco que Dios es por mí.
10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.
En Dios alabaré su palabra; en Jehová alabaré su palabra.
11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
En Dios he confiado, no temeré lo que el hombre me hará.
12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.
Sobre mí, o! Dios, están tus votos: alabanzas te pagaré.
13 Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
Por cuanto has escapado mi vida de la muerte, ciertamente mis pies de caída: para que ande delante de Dios en la luz de los que viven.
