Псалми 56
1 За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
Bodi mi usmiljen, oh Bog, kajti človek me hoče požreti, borben je, dnevno me zatira.
2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
Moji sovražniki me hočejo vsak dan požreti, kajti mnogo jih je, ki se borijo zoper mene, oh ti Najvišji.
3 Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.
Kadar sem prestrašen, bom zaupal vate.
4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
V Bogu bom hvalil njegovo besedo, v Boga sem položil svoje trdno upanje; ne bom se bal, kaj mi more storiti meso.
5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
Vsak dan pačijo moje besede. Vse njihove misli so zoper mene za zlo.
6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
Zbirajo se skupaj, skrivajo se, gledajo moje korake, ko čakajo na mojo dušo.
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
Ali bodo pobegnili s krivičnostjo? V svoji jezi potri ljudstva, oh Bog.
8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?
Ti pripoveduješ o mojih tavanjih. Moje solze si polagaš v svoj meh. Mar niso v tvoji knjigi?
9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
Ko kličem k tebi, potem se bodo moji sovražniki obrnili proč. To vem, kajti Bog je zame.
10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.
V Bogu bom hvalil njegovo besedo. V Gospodu bom hvalil njegovo besedo.
11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
V Boga sem položil svoje trdno upanje; ne bom se bal, kaj mi lahko stori človek.
12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.
Tvoje zaobljube so nad menoj, oh Bog, povrnil ti bom hvalnice.
13 Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
Kajti mojo dušo si osvobodil pred smrtjo. Mar mojih stopal ne boš osvobodil pred padcem, da lahko hodim pred Bogom v svetlobi živih?
