Псалми 56

1 За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

Salmo “Mictão” de Davi para o regente, conforme “pombas silenciosas ao longe”, quando os filisteus o prenderam em Gate: Tem misericórdia de mim, ó Deus, porque o homem procura me devorar; todo o dia ele me oprime em lutas.

2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

Os inimigos que me espiam querem [me] devorar todo dia; porque muitos lutam contra mim, ó Altíssimo.

3 Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.

No dia em que eu tiver medo, eu confiarei em ti.

4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

Por causa de Deus eu louvarei sua palavra; confio em Deus, não temerei; o que pode a mera carne fazer contra mim?

5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

Todos os dias eles distorcem minhas palavras; todos os pensamentos deles sobre mim são para o mal.

6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

Eles se reúnem e se escondem; eles espiam os meus passos, como que esperando a [morte] de minha alma.

7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

Por acaso eles escaparão em [suas] maldades? Derruba com ira aos povos, ó Deus.

8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

Tu contaste as voltas que dei por causa de meu sofrimento; põe minhas lágrimas em teu odre; não estão elas em teu livro?

9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

No dia em que eu clamar, então meus inimigos se voltarão para trás; isto eu sei, que Deus [está] comigo.

10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

Por causa de Deus eu louvarei [sua] palavra; por causa do SENHOR eu louvarei [sua] palavra.

11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

Em Deus eu confio, não temerei; o que o homem pode me fazer?

12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.

Tuas promessas, SENHOR, estão sobre mim; oferecerei agradecimentos a ti;

13 Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

Porque tu resgataste minha alma da morte, e meus pés não [deixaste] tropeçar; para [eu] andar diante de Deus na luz dos viventes.