Псалми 56
1 За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
In finem, Pro populo, qui a Sanctis longe factus est, David in tituli inscriptionem, cum tenuerunt eum Allophyli in Geth. Miserere mei Deus, quoniam conculcavit me homo: tota die impugnans tribulavit me.
2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
Conculcaverunt me inimici mei tota die: quoniam multi bellantes adversum me.
3 Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.
Ab altitudine diei timebo: ego vero in te sperabo.
4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
In Deo laudabo sermones meos, in Deo speravi: non timebo quid faciat mihi caro.
5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
Tota die verba mea execrabantur: adversum me omnes cogitationes eorum, in malum.
6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
Inhabitabunt et abscondent: ipsi calcaneum meum observabunt. Sicut sustinuerunt animam meam,
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
pro nihilo salvos facies illos: in ira populos confringes.
8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?
Deus, vitam meam annunciavi tibi: posuisti lacrymas meas in conspectu tuo, Sicut et in promissione tua:
9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
tunc convertentur inimici mei retrorsum: In quacumque die invocavero te: ecce cognovi quoniam Deus meus es.
10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.
In Deo laudabo verbum, in Domino laudabo sermonem:
11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
in Deo speravi, non timebo quid faciat mihi homo.
12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.
In me sunt Deus vota tua, quæ reddam, laudationes tibi.
13 Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
Quoniam eripuisti animam meam de morte, et pedes meos de lapsu: ut placeam coram Deo in lumine viventium.
