Псалми 56

1 За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

Au chef des chantres. Sur “Colombe des térébinthes lointains”. Hymne de David. Lorsque les Philistins le saisirent à Gath. Aie pitié de moi, ô Dieu! Car des hommes me harcèlent; Tout le jour ils me font la guerre, ils me tourmentent.

2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

Tout le jour mes adversaires me harcèlent; Ils sont nombreux, ils me font la guerre comme des hautains.

3 Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.

Quand je suis dans la crainte, En toi je me confie.

4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

Je me glorifierai en Dieu, en sa parole; Je me confie en Dieu, je ne crains rien: Que peuvent me faire des hommes?

5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

Sans cesse ils portent atteinte à mes droits, Ils n’ont à mon égard que de mauvaises pensées.

6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

Ils complotent, ils épient, ils observent mes traces, Parce qu’ils en veulent à ma vie.

7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

C’est par l’iniquité qu’ils espèrent échapper: Dans ta colère, ô Dieu, précipite les peuples!

8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

Tu comptes les pas de ma vie errante; Recueille mes larmes dans ton outre: Ne sont-elles pas inscrites dans ton livre?

9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

Mes ennemis reculent, au jour où je crie; Je sais que Dieu est pour moi.

10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

Je me glorifierai en Dieu, en sa parole; Je me glorifierai en l’Éternel, en sa parole;

11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

Je me confie en Dieu, je ne crains rien: Que peuvent me faire des hommes?

12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.

O Dieu! Je dois accomplir les vœux que je t’ai faits; Je t’offrirai des actions de grâces.

13 Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

Car tu as délivré mon âme de la mort, Tu as garanti mes pieds de la chute, Afin que je marche devant Dieu, à la lumière des vivants.