Псалми 56
1 За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
“To the chief musician upon Jonath-elem-rechokim, by David, a Michtham, when the Philistines seized him in Gath.” Be gracious unto me, O God; for man longeth to swallow me up; all the time he oppresseth me fighting.
2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
Those that regard me with envy long to swallow [me] up all the time; for many are they that fight against me, O thou Most High.
3 Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.
The day [when] I am afraid, I will still trust in thee.
4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
In God will I praise his word, in God I have put my trust; I will not be afraid: what can flesh do unto me?
5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
All the day they wrest my words: against me are all their thoughts for evil.
6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
They come together in troops, they hide themselves, they are those that watch my heels, as though they hoped [to take] my soul.
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
Because of their wrong-doing let me escape from them: in anger cast down the people, O God.
8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?
My wanderings hast thou well numbered: put thou my tears into thy bottle; behold, they are numbered by thee.
9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
Then shall my enemies retire backward on the day when I call [on thee]: this I know—that God is for me.
10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.
In God will I praise the word: in the Lord will I praise the word.
11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
In God have I put my trust; I will not be afraid: what can man do unto me?
12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.
Upon me, O God, [rest] thy vows: I will pay thanksgiving offerings unto thee.
13 Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
For thou hast delivered my soul from death—yea, behold, my feet from slipping, that I may walk before God in the light of the life.
