Псалми 56
1 За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
Unto the end, for a people that is removed at a distance from the sanctuary for David, for an inscription of a title (or pillar) when the Philistines held him in Geth. Have mercy on me, O God, for man hath trodden me under foot; all the day long he hath afflicted me fighting against me.
2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
My enemies have trodden on me all the day long; for they are many that make war against me.
3 Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.
From the height of the day I shall fear: but I will trust in thee.
4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
In God I will praise my words, in God I have put my trust: I will not fear what flesh can do against me.
5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
All the day long they detested my words: all their thoughts were against me unto evil.
6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
They will dwell and hide themselves: they will watch my heel. As they have waited for my soul,
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
For nothing shalt thou save them: in thy anger thou shalt break the people in pieces, O God,
8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?
I have declared to thee my life: thou hast set my tears in thy sight, As also in thy promise.
9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
Then shall my enemies be turned back. In what day soever I shall call upon thee, behold I know thou art my God.
10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.
In God will I praise the word, in the Lord will I praise his speech.
11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
In God have I hoped, I will not fear what man can do to me.
12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.
In me, O God, are vows to thee, which I will pay, praises to thee:
13 Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
Because thou hast delivered my soul from death, my feet from falling: that I may please in the sight of God, in the light of the living.
